Изложбата „Оръжието на въстанието“ представя ценни образци на българското оръжейно майсторство в Троян

Изложбата „Оръжието на въстанието“, посветена на 150-годишнината от Априлското въстание, може да бъде разгледана от днес в Музея на занаятите в Троян.
Експозицията представя 20 реставрирани кремъчни пушки от личната колекция на Борислав Узунов и други колекционери. Всички експонати са реставрирани лично от Узунов и датират от края на XVIII и началото на XIX век.
Показаните образци илюстрират развитието на двата най-значими центъра за изработка на оръжия през разглеждания период – Сливен и Габрово. Посетителите могат да видят 11 сливенски бойлии, четири сливенски и пет габровски шишанета – широко използвани в българското националноосвободително движение, чийто най-мащабен израз е въстанието от 1876 г.
Експозицията е допълнена с табла, съдържащи техническа информация за използваните от въстаниците оръжия, запасите на Троянския революционен комитет и историята на занаята тюфекчийство, свързан с изработката на пушки и други огнестрелни средства.
В интервю за БТА Борислав Узунов разказа за мотивацията си да представи колекцията, за значението на реставрацията и за състоянието на колекционерството у нас.
На въпрос какво би искал посетителите да почувстват, разглеждайки изложбата, Узунов отговори: „В крайна сметка, когато създаваш нещо – а аз смятам, че моята реставрация е и вид изкуство, не само занаят – трябва да го споделиш с хората, а не да го пазиш само за себе си“.
Той обясни, че участва в различни събития, възстановки и събори в страната, където представя най-добре изработените пушки. „Искам хората да видят, че имаме такива образци и че те наистина са били използвани. Искам да носят радост на всички“, каза още Узунов.
По думите му при реставрацията се спазват стриктно традиционните техники. „Винаги се стремим да възстановим предметите така, както са ги изработвали майсторите навремето – едно към едно, без да се допуска свободно творчество“, посочи той.
В отговор на въпрос за законността на колекциите Узунов заяви, че всички експонати са придобити по законен път и са придружени с необходимата документация, което изключва риск от отнемането им.
На въпрос за значението на подобни изложби той отбеляза: „Колекционерите и музеите имаме обща цел – да опазим културното наследство на България. Музеите не са заплаха за колекционерите. Напротив – трябва да показваме това, което имаме, а не да го крием“.
Узунов коментира още, че част от колекционерите се притесняват заради законодателството и риска от изземване, което води до укриване на ценни предмети.
По повод участието на представените пушки във въстанието той уточни, че липсват точни данни. Според него причината е, че в миналото те са били забранявани, укривани и често изнасяни в чужбина. Днес обаче се наблюдава обратен процес – част от тях се връщат в България чрез международни търгове.
По отношение на цените Узунов посочи, че те варират значително – от около 500–600 евро до 5–10 хиляди евро, в зависимост от състоянието и интереса. В търговете участват и международни музеи, които разполагат с по-големи финансови възможности.
Той отбеляза още, че интересът към колекционерството в България е значителен, особено към този тип експонати, но често е ограничен от финансовите възможности.
По повод подбора на експонатите Узунов обясни: „Ако трябва да наречем една пушка „българска“, на първо място това е сливенската бойлия. Сливенските майстори са били изключително ценени, а изделията им са богато украсени. Те изработват и т.нар. сливенско шишане, което е по-семпло. Сливен е един от основните центрове, а вторият е Габрово“.
На въпрос за процеса на реставрация той разказа, че не се е отказвал от нито един проект. Най-трудният експонат е изисквал около 440 часа работа и включва приблизително 45 000 декоративни елемента.
Говорейки за началото на интереса си, Узунов сподели, че още като дете се е увлякъл по тази област и постепенно е натрупал опит чрез практика. „Най-важното е да имаш достатъчно информация и да се учиш от автентични образци“, каза той.
Узунов подчерта, че заниманието му е изцяло хоби. По професия е машинен инженер и не продава реставрираните експонати. „В свободното си време се занимавам с реставрация и го правя за лично удоволствие“, добави той.