Изложбата “По следите на кучето: Древна Тракия“ гостува в плевенския Регионален исторически музей

Временната изложба “По следите на кучето: Древна Тракия“ гостува в плевенския Регионален исторически музей (РИМ). В нея са представени данни от писмени извори, иконографски паметници и археозоологични останки, които свидетелстват за връзката между кучето и човека в Древна Тракия.
Изложбата е подготвена от Националния природонаучен музей при БАН. Тя е по проект на Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките „Corpus Animalium Thracicorum: дигиталeн корпус на фауната в тракийските земи (1000 г. пр. Хр. – 500 г. сл. Хр.)“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Подредена е в Първо изложбено фоайе.
Събитието откриха докторантът към Националния археологически институт с музей Стела Николова и археолога от РИМ – Плевен Павел Попов.
Николова, която се занимава с археозоология, припомни, че кучето е първото одомашнено от човека животно. Останките на кучета от палеолита са малко и много трудно различими от тези на вълците. 
Генетични изследвания потвърждават, че кучето произхожда от вълка, като предположенията са, че това започва преди около 40 000 години с многократни опити и смесване на различни диви и опитомени популации в различни части на древния свят. 
В праисторически пластове са открити различни подвидове. Въпреки, че в началото броят на кучетата не е бил голям, те неизменно са присъствали в живота на хората и са изобразявани в ловните сцени.
Николова каза още, че кучешки останки са открити и в богатите тракийски могилни погребения. Там те са полагани заедно с коне на изхода на гробницата, все едно изпращат господаря си.
В древна Гърция образът на кучето не винаги е бил положителен, добави археозоологът. Асоциирал се е с богинята на магията Хеката.
Посетителите на музея в Плевен могат да разгледат находки на кучета, открити при археологически проучвания в различни части на страната. Показани са и различните роли, в които човекът поставя това животно – помощник в лова, пазач, пастир на стадата, спътник на своя господар и използването му в гадателски практики. 
Отделен акцент в изложбата са кучешки кости със следи от нарези по тях, което показва, че те са били консумирани.
Изложбата ще остане в РИМ – Плевен един месец.