Изложбата „Вълчитрънското златно съкровище“ откри проявите по повод 90 години музейно дело в Средните Родопи

С изложбата „Вълчитрънското златно съкровище гостува в планината на Орфей“ започнаха проявите по случай 90 години музейно дело в Средните Родопи, каза за БТА Валентина Василева – директор на Регионален исторически музей „Стою Шишков” – Смолян.
До края на седмицата са предвидени редица инициативи, сред които откриване на зала „Праистория“ – най-атрактивната в смолянския музей, концерт на Фолклорна формация „Зорница“, „Музейни игри на родолюбието“, отбелязване на Деня на българо-унгарското приятелство и 100 години от рождението на Ласло Наги, както и откриване на изложбата „Ласло Наги и България“, реализирана от Унгарския културен институт със съдействието на Регионален исторически музей „Стою Шишков“.
„Вълчитрънското златно съкровище“ за първи път гостува в Смолян, уточни Валентина Василева – директор на музея. Тя представлява копие на най-голямата находка от златни предмети от бронзовата епоха в Европа, на възраст близо 35 века. Копието, което се съхранява в Регионален исторически музей – Плевен, е направено през 50-те години на 20 век. Оригиналът се съхранява в Национален археологически институт с музей към БАН.
„От преди година, когато се навършиха сто години от откриването на съкровището, мечтаем да го покажем в нашия музей и макар че представяме само копието, направено още преди неговата блестяща реставрация, много се вълнуваме“, посочи Василева. Тя добави, че втората част на изложбата е свързана с Орфей и орфическата философия, заимствани от книгата „Орфей“, съдържаща Мистичната поема „Орфей“ от Иван Гранитски и „Етюди за Орфей. Критически коментар, студии, речник“ от Иван Маразов. Изображенията на Орфей в изложбата са забележителни и възторгващи, като някои са публикувани за първи път в книгата.
През тази година музеят в Смолян отбелязва 90 години музейно дело в Средните Родопи. Валентина Василева разказа, че началото е поставено през 1935 г., в деня, когато се чества 70-годишнината на Стою Шишков. Тогава той обявява дарение от 50 000 златни лева за построяване на музей в родното си село Устово. По това време се строи сградата на читалището в Устово, като два етажа са предвидени за музея. Решава се да се построи и трети етаж, но за съжаление са построени само двата, а дарението е усвоено, без да се открие музеят, за който Шишков мечтае.
Още преди сградата да бъде построена, Стою Шишков работи по създаване на правилник на музея, в който е разработена концепция за музейното дело на цялата Родопска област, без оглед на съвременните граници на България и Гърция. Той го изпраща в Министерството на народното просвещение за утвърждаване, и през 1937 г. правилникът е одобрен. Дълго време Софийският университет изучава специалността „Музеология“, като правилникът на Шишков се посочва като един от най-ранните приноси към музейното дело в България.
Първоначално смолянският музей се е помещавал в „Пангаловата къща“ – архитектурен паметник с национално значение. През 1983 г. музеят се премества в новопостроената сграда, част от Новия център на Смолян. През 1996 г. Регионалният исторически музей приема за патрон Стою Шишков.
С фотодокументална и веществена изложба „Пазим наследството на основателя на музея. Изпълняваме мисията за всестранно изучаване на Родопите“ музеят отбелязва 160-годишнината от рождението на Шишков. В нея е представена тематичната колекция „Стою Шишков“ във фонд „Нова история на България“, чието комплектуване започва през 70-те години на ХХ век. Василева посочи, че колекцията има изключителна музейна стойност и съдържа издания на Шишков от личната му библиотека в Пловдив, с ръкописни бележки, подчертавания, посвещения и подписи, предоставени за фонда от внуците му – Николай Щърбов и Снежина Рижикова.
„Най-голямата гордост на смолянския музей е фонд „Етнография“, в който се съдържа една от най-богатите колекции носии в страната – над 200 броя. Колекция „Накити“ включва над 400 единици, а народните тъкани са над 2000 броя, като само халищата са над 800. Медните съдове са над 500 експоната, като преобладаващата част са на прочутите устовски майстори“, каза директорът на музея.
Според Валентина Василева едно от най-значимите постижения в археологията са проучванията на Ягодинската пещера. За известно време дори се говори за култура „Ягодина“, защото там за първи път са открити обредни съдове, украсени с графит и охра. Години по-късно такива се откриват и на други места в България.
„Счита се, че резултатите от проучванията в пещерите са предпоставка за съвременното развитие на пещерния туризъм в Родопите като приоритетен отрасъл. А най-същественото научно откритие на смолянския музей е тайната на „старите гробища“ в Средните Родопи“, допълни Василева. Резултатите от проучените некрополи показват ранната и непрекъсната населеност на Родопите от най-дълбока древност до ново време. Тя уточни, че всички предположения, че Родопите са били заселени нарочно от други народности, не са верни – няма празно място в историята на региона, населението е от най-дълбока древност.
„Резултатите от археологическите проучвания на некрополите от Античността до Средновековието, включително късното Средновековие (15–18 век), показват наличие на криптохристиянство и религиозен синкретизъм – едновременно изповядване на две религии. В мюсюлмански гробища от Средновековието, в скритата си част – под земята, камъкът носи кръст. Това сме показали и в нашия музей. Нещо повече, много от гробовете на мюсюлманите съдържат при костите християнски знаци. Това показва едновременно изповядване на двете религии, както и насилственото налагане на мюсюлманската религия“, каза още директорът на музея.