Изложбата „Забравените божества“ показва непознати досега артефакти, каза на откриването доц. Христо Попов

Експонати, които рядко или никога не са били част от постоянната експозиция на Националния археологически музей в София, са сред 213-те артефакта в изложбата „Забравените божества“, която бе открита тази вечер в музея. 
„Много от тях са непознати не само за широката публика, но дори и за тесните специалисти, а някои досега не са били публикувани“, каза на откриването доц. Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей – БАН (НАИМ – БАН).
Днес, на Преображение Господне, имаме възможност да си говорим и да покажем изложбата „Забравените божества“ – за вярванията на хората, живели по нашите земи преди 8000 години, още от началото на неолитната епоха, след това през каменно-медната епоха по нашите земи, после през времето на траките и на Римската империя, чак до идването на християнството през IV век, по времето на Константин Велики, когато то става официална религия, допълни той.
Доц. Попов отбеляза, че идеята на експозицията е не само да се покажат артефактите, но и да се напомни, че Националният археологически музей е първият национален музей на България и национален трезор още от своето създаване. Първоначално той възниква като отдел към Народната библиотека по времето на княз Александър Батенберг. По-късно, през 1892 г., музеят се утвърждава като самостоятелен национален музей по времето на Фердинанд Сакскобургготски.
„От самото си създаване музеят изпълнява ролята на национален трезор. Днес във фондовете му се съхраняват над един милион артефакта. Разбирате, че пространството на музея, макар и значително, не позволява да бъдат показани всички ценности, които пазим“, уточни още директорът на НАИМ – БАН.
Експозицията представя 213 редки артефакта и проследява развитието на религиозните вярвания по българските земи от началото на неолита до Късната античност. Посетителите ще могат да се запознаят с образите на забравени божества, култове и митологични персонажи – от Великата богиня майка на праисторическите земеделски общности до Зевс, Дионис, Митра, Тракийския конник и други божества от тракийската, гръцката и римската религиозна традиция. Експозицията разглежда праисторическите култове към плодородието и природните цикли, религиозните практики през бронзовата и ранножелязната епоха, взаимодействието между тракийската и елинската религия, както и многообразието от култове, разпространени по българските земи през римската епоха.