Изложбата "Живот в преход на римската граница: Добруджа през IV-VII век" ще бъде представена в Русенския музей

Постерната изложба "Живот в преход на римската граница: Добруджа през IV-VII век" и монографията "Скални култови паметници в граничната зона между провинциите Скития и Втора Мизия (Светилища, църкви, манастири), с автор проф. д.и.н. Георги Атанасов, ще бъдат представени утре в Русенския исторически музей. Това съобщи Катерина Илиева от културната институция. 
Двете събития представят част от резултатите на научен колектив от България и Румъния, който работи по проект на Софийския университет "Св. Климент Охридски" на тема "Граници и културни модели: езичество vs християнство в контактната зона на Дунавския лимес (Малка Скития и Втора Мизия през ІV-VІІ в.)", финансиран от Фонд "Научни изследвания". 
"В изложбата са представени различни страни от живота на хората около границата по Долния Дунав, реката, отделяща римския подреден свят от "варварското" безредие и беззаконие. Тази представа - за реда против хаоса, е с универсални измерения, но е изключително добре разработена в много текстове от епохата на Римската (елино-римската) цивилизация", обяснява Илиева. 
Краткият картинно-словесен разказ, поместен върху 12 постерни табла, улавя неравния пулс на живота в земите на Долния Дунав в преломните времена преди средата на VII век. Зрителят ще се "разходи" из големите градски центрове и пътищата, които ги свързват. Те ще го отведат до древни храмове и светилища, за да съпреживее настъпващия край на отмиращите езически култове през целия IV век. Непосредствено след това ще усети заряда на налагащото се християнство през V-VI век в неговите две лица: в града - чрез примера на раннохристиянския център Залдапа (община Крушари, Добричка област), с великолепните монументални базилики, огромни крипти и епископска резиденция, но и в скалната пустош - с изсечените в недрата й скромни манастирски обители, някои от които наследници на стари трако-римски светилища. 
"Освен това зрителят ще открие новите импулси в художествения живот и духовните послания на формиращото се християнско изкуство. В края на предложената разходка ще се запознае с родени в тези земи личности, които са влияли върху съдбата на Римската империя и с работата на изследователите, споделили своите наблюдения в тези пана", казва Илиева.