Изразът „меден месец“ идвал от стар немски обичай, пише в сп. „Пчела“ от 1938 г., разказаха за БТА от Държавния архив в Перник

На любопитна версия за произхода на израза „меден месец“ попадат служителите на Държавният архив (ДА) в Перник, докато обработват стари издания на вестник „Пчела“, разказа за БТА главен експерт Анна Иванова.
В един от броевете му от 1938 г. е упоменато, че словосъчетанието „меден месец“ идвало от стара немска традиция, гласяща, че в миналото нововенчаните двойки в Германия е трябвало в продължение на трийсет дни да пият вино, подсладено с мед. Извадката е част от рубриката "От близо и далеч", а неин автор е Я. Чопанов.
Списание „Пчела“ е официалното издание на Пчеларската централа. В него са публикувани разнообразни статии в помощ на пчеларите в страната. Броеве от него и изданието „Добър пчелар“ са дарени и предадени за съхранение в ДА от Борислав Тасков - син на Владимир Тасков, дългогодишен секретар на Окръжния съвет по пчеларство в Перник.
От ДА в Перник припомнят, че през 1947 г. пчеларските списания у нас се обединяват в едно - „Български пчелар“, издавано от Българския пчеларски съюз в София. В брой трети от 1934 година откриваме любопитен текст посветен на медените традиции: „...На любовна целувка казва се – медена целувка. Най-хубав любовен израз е – медено либе хубаво. Годежари и сватове с медена ракия се посрещат. На сватба кумицата с медена погача отива. Кумът – пчелар, дарява младоженците с кошер. При венчавката свещеникът на младоженците меден залък поднася – като мед да е сладък съпружеския им живот. В деня след първата брачна нощ булката с медена ракия гостите черпи. Месецът след сватбата казва се меден месец. На родилка медена пита се поднася – да е здрава тя и мъничката рожба. Разболее ли се някой – мед му се дава. В черква се носи медено жито варено. На добър човек казва се – меден човек...“.
Етимолози приемат, че изразът "меден месец" вероятно произхожда от Средновековието. По това време било обичайно младоженците да пият медовина (ферментирала напитка, направена от мед) за един лунен цикъл (30 дни) след сватбата си. Смятало се, че тази традиция носи късмет и плодородие на двойката. (Бел. ред.)