Изследователи пробиват антарктическия лед на голяма дълбочина, за да научат жизненоважни климатични тайни

Учени успешно са пробили 580 метра лед на Антарктида и са събрали важна информация, за да разберат как Западно-Антарктическият леден щит е реагирал на затоплянето на климата в миналото, съобщи Синхуа. 
Международният екип от изследователи, ръководен от компанията Джи Ен Ес Сайънс (GNS Science), университета "Виктория" в Уелингтън и института "Антарктида Нова Зеландия", е получил най-дългата седиментна проба, извличана някога от отдалечения бряг Сайпъл, което помага за разбирането на жизненоважни климатични тайни. 
Учените очакват благодарение на пробата да се върнат стотици хиляди и дори милиони години назад, казва Ричард Леви от Джи Ен Ес Сайънс и университета "Виктория". 
Според учения пробата съхранява данни за последния междуледников период преди 125 000 години, когато Земята е била с около 1,5 градуса Целзий по-топла в сравнение с прединдустриалните времена. Тогавашните температурите са били подобни на тези, към които се приближаваме през настоящата година заради изменението на климата.
Екипът от 27 души е работил от края на ноември до януари в рамките на проекта SWAIS 2C (Чувствителност на ледения щит на Западна Антарктика към 2 градуса Целзий).
"Намираме се на границата, където пробиваме ледения шелф към морското дъно, за да получим проби от седименти, които никой досега не е успявал да извлече", казва Леви.
Изследователите отбелязват още, че леденият щит на Западна Антарктида в момента губи маса с "безпрецедентна скорост".
"Той е един от най-уязвимите компоненти на земната система към нарастващото затопляне. По същество ние не знаем кога и колко бързо ще се разпадне и ще повиши нивото на Световния океан с няколко метра", казва Тина ван де Флиерт от изследователския екип.
Последователността на скалите в седимента трябва да разкрие как се е държал леденият щит на Западна Антарктида, когато е било малко по-топло, отколкото в наши дни. 
Събраната информация ще помогне на учените да добият много по-ясна представа за това как антарктическият лед ще реагира на бъдещото затопляне, кои части ще се стопят първи и кои части ще останат, допълва Леви. 
Според Тина ван де Флиерт това е огромна крачка напред към крайната цел да се възстановят седиментите, необходими на учените, за да отговорят на големите въпроси, които са от решаващо значение за човечеството, докато светът се приспособява и планира как да се справи с покачването на морското равнище.