Изследователи са проучили в дълбочина миналото на ледената шапка на Антарктида

Изследователи съобщиха, че са проучили по-дълбоко от всякога ледената шапка на Западна Антарктида, връщайки се милиони години назад, и разкривайки следи, че тя някога е била, поне частично, океан, предаде АФП.
Според международен екип, включващ 29 изследователи от различни университети по света, тази обширна зона съдържа достатъчно лед, за да повиши глобалното морско равнище с четири до пет метра.
Докладът на екипа, наречен SWAIS2C и публикуван онлайн в Нова Зеландия, е за първите им наблюдения.       Учените съобщават, че са пробили 523 метра лед и 228 метра древни скали и седименти на леденото възвишение Crary, разположено на шелфовия ледник Рос в Антарктида, в близост до Нова Зеландия, посочва екипът, ръководен от изследователската организация Earth Sciences New Zealand, Университета "Виктория" в Уелингтън и правителствената агенция Antarctica New Zealand.
Пробивайки леда и скалите, изследователите са събрали проби, които разкриват как е изглеждало мястото преди 23 милиона години.
Учените се надяват, че изследвайки как се е топил ледът в миналото, ще могат да определят факторите, в това число и температурата, които са довели до неговото отстъпление.
"Сателитните наблюдения през последните десетилетия показват, че ледената шапка губи маса с ускорени темпове, но съществува несигурност относно повишението на температурата, което може да предизвика бърза загуба на лед", пишат авторите на доклада.
"Част от седиментите бяха характерни за отлагания, които се образуват под ледена шапка", казва Моли Патерсън от Университета на Бингамтън в САЩ. 
Екипът обаче е открил и фрагменти от раковини и останки от морски организми, които се нуждаят от светлина. Това предполага съществуването на океан, шелфов ледник, плаващ в океана, или край на шелфов ледник,  от който се откъсват айсберги, обяснява Патерсън.
Учените вече са допускали, че регионът някога е бил океан, което би означавало отстъпление на шелфовия ледник Рос и потенциално срутване на ледената шапка на Западна Антарктида. 
Кога обаче се е случило това? Това остава несигурно.
Новите проби позволяват да бъдат проучени условията на околната среда във времето, както и да бъдат получени директни доказателства за наличието на океан в този регион, казва още Моли Патерсън.
Според Хю Хорган от Университета "Виктория" в Уелингтън, първите данни показват, че пробите обхващат последните 23 милиона години. Това включва периоди, през които средните глобални температури на Земята са били значително по-високи от днешните.