Изследване разкрива инженерните постижения в пътната мрежа на Римската империя

Ново научно изследване разкрива, че древната пътна мрежа на Римската империя всъщност е имала за свой истински сухопътен център Константинопол, а не Рим, като трасетата ѝ са толкова устойчиви, че масово се следват от съвременните магистрали и днес, съобщи Ройтерс.
Август, първият император на Древния Рим, поставя позлатен паметник, наречен Милиариум ауреум (Milliarium Aureum), на Римския форум през 20 г. пр.н.е., за да отбележи символичната начална точка за всички пътища в разрастващата се империя. Те са били гръбнакът на първата в света транспортна система от континентален мащаб.
Сега изследователи са извършили подробен структурен анализ на пътната мрежа на империята, обхващаща приблизително 300 000 км маршрути, пресичащи Европа, Близкия изток и Северна Африка, отбелязва Ройтерс.
Изследването показва, че старата поговорка „Всички пътища водят към Рим“ не е съвсем точна и че по-късната столица на империята Константинопол - днешен Истанбул - е съответствала по-добре на тази максима. Проучването установява, че макар римляните да са предпочитали да изграждат прави пътища, трудният терен понякога е осуетявал тази цел.
Изследователите също така констатират, че в много региони има пълно припокриване между старите римски пътища и съвременните магистрали. Римляните, майстори инженери и строители са изграждали пътища, простиращи се от Мароканската и Арабската пустиня на юг и изток, чак до Шотландия и Атлантическия океан на север и запад. Тези пътища са били свързани с плавателни реки и морски пътища, за да образуват цялостна транспортна мрежа, отбелязва Ройтерс.
„Благодарение на тази инфраструктура един огромен регион се интегрира много по-тясно: тя осигурява платформа с мащабите на континент за разпространението на хора, животни, стоки и идеи, но и на болести“, обясни класическият археолог Том Бругманс от Орхуския университет в Дания, един от ръководителите на изследването, публикувано в изданието Nature Communications. 
„По тези пътища римските легиони са се придвижвали, за да отблъскват заплахи, да подсигуряват бойните си другари и да завладяват нови земи. Пак по тях, улеснени от сухопътните и морските връзки, са пътували и революционни идеи като ранното християнство. В ежедневието си обаче хората са ги използвали предимно за обичайните си дейности - за стигане до нивите или до близкия пазар, където да продадат стоката си“, казва изследователят.
Някои пътища са били изключително стабилни, изградени от различни материали, включително натрошен камък, цимент, чакъл и павета. Трафикът се е състоял предимно от хора, които са вървели пеша или са яздели животни, включително коне, магарета, мулета и камили, както и от товарни животни и теглени от животни каруци и каляски, допълва Ройтерс.
Пътните разстояния от Рим са се измервали от Златния крайъгълен камък. Но дали този древен мегаполис наистина е бил центърът на мрежата?
„Всички пътища водят към Рим? Не е съвсем така“, каза Бругманс, цитиран от Ройтерс. „Рим е заемал централно място за корабоплаването в Средиземно море, но не е бил чак толкова централен за пътната система на империята. Установихме, че тогавашните провинциални столици са били изключително добре свързани с местните пътища, което е улеснявало управлението на регионите и събирането на данъците.“ Някои от тези провинциални столици включват Анкара в Турция, Лондон във Великобритания и Коринт в Гърция.
„Въпреки че Рим заема централно място за пътищата по Тиренското крайбрежие, при разглеждането на движението по целия полуостров открихме нещо изненадващо. Оказа се, че най-натовареният и централен път всъщност минава по отсрещното Адриатическо крайбрежие и заобикаля Рим“, отбелязва Бругманс.
В началото на IV век император Константин премества столицата в Константинопол. „Новият център на империята е стратегически разположен на границата между Европа и Азия, а изследването ни доказа, че градът е заемал изключително централно място за сухопътните пътувания в мащабите на цялата държава - много повече от Рим“, посочва Бругманс. „Константинопол се намира на Босфора и разполагаме с данни за фериботи, които са пресичали протока в античността, свързвайки ефективно европейския и азиатския пътен трафик.“
Римските инженери са използвали инструменти и техники, за да направят пътищата възможно най-прави като Виа Апия (Via Appia) на юг от Рим е отличен пример за това. „Но дори и римляните е трябвало да се преклонят пред природата. Установихме, че римските пътища обикновено са прави само ако местната топография го позволява - например в сравнително равнинните райони на Белгия, Северна Франция или Паданската низина в Италия. Като цяло те не са местили планини, само за да построят път“, каза Бругманс.
Тези древни трасета оформят връзките между стотици милиони хора в продължение на повече от две хилядолетия. Много от тях продължават да се използват активно дълго след залязването на Западната Римска империя през 476 г. и краха на Византийската империя през 1453 г., отбелязва Ройтерс.
„Устойчивостта на римската пътна мрежа може да бъде доказана за много региони - от Великобритания до Близкия изток“, каза Адам Пажоут, постдокторант в Автономния университет на Барселона, който е един от ръководителите на изследването. „И на много места тези пътища са служили като основни комуникационни трасета през целия средновековен период до развитието на железниците през XIX век и на магистралите през XX век.“
Много съвременни магистрали следват трасетата на древните пътища. „Чудесен пример е Виа Аугуста (Via Augusta), която води от Кадис в Южна Испания до Пиренеите. Пътят преминава под триумфална арка, наречена Арк де Бера (Arc de Berà), разположена между Тарагона и Барселона, където ясно се вижда, че той следва същия курс като съвременната магистрала N-340“, каза Бругманс, цитиран от Ройтерс.