Изследователите са установили, че най-ранните морски тюлени са развили „амфибиен слух" - способността да чуват ефективно както във въздуха, така и във водата, преди повече от 26 милиона години. Тази характеристика е от съществено значение за тяхното оцеляване, според съавторите на изследването от австралийския университет „Монаш". Резултатите са изключително актуални, тъй като шумът в океаните, причинен от човека, се засилва поради търговското корабоплаване, сонарите и строителството в открито море, отбелязват изследователите. Те допълват, че без разбирането на естествената основа за уникалния слух на тюлените, е трудно да се оценят щетите, които причинява шумовото замърсяване на морските видове.
Изследването, публикувано в сп. Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences, идентифицира специализирана ушна тъкан, която позволява „амфибиен слух" - „суперсила" сред бозайниците.
Повечето бозайници не могат да чуват добре под вода. Тюлените обаче са развили уши, специализирани за слух под вода, без да се нарушава способността им да чуват на сушата", казва водещият автор на изследването Джеймс Рул от Факултета по биологични науки на университета „Монаш".
Чрез анализ на компютърни томографии на съвременни и фосилни музейни образци, както и въз основа на най-новите постижения в изследването на еволюцията на перконогите, изследователите са успели да разберат произхода на техния „амфибиен слух" и по този начин - на сложната им подводна комуникация. „Тази еволюционна иновация е допринесла за забележителното гласово разнообразие на перконогите, което им позволява да общуват както на сушата, така и в океана", допълва Джеймс Рул.