Изтъняването на озоновия слой над Антарктида е причината за охлаждането на Южния океан в края на ХХ век, смятат учени в САЩ

Изтъняването на озоновия слой над Антарктида е довело до охлаждане на Южния океан, пише phys.org като се позовава на изследване, публикувано в научното списание „Геофизикъл рисърч летърс“.
Южният океан отдавна заема особено място в глобалната климатична система. Докато повърхността на повечето океани на Земята се затопля заради натрупването на парникови газове, в края на ХХ и началото на ХХI век водите около Антарктида показват изненадваща тенденция към охлаждане. Охлаждането им съвпада с период, в който ледената покривка около Антарктида за кратко нараства. Последвалият рязък спад в измеренията на тази тенденция днес прави климатичната загадка още по-голяма. Да се намери нейният отговор помага ново изследване на учени от Принстънския университет в САЩ, публикувано в „Геофизикъл рисърч летърс“.
Чрез компютърни климатични симулации, насочени конкретно към промените в стратосферния озонов слой, изследователите доказват, че предизвиканото от човека изтъняване на озона над Антарктида вероятно е изиграло важна роля за охлаждането на Южния океан между 1982 и 2005 г. Резултатите показват, че промените високо в атмосферата се отразяват директно на повърхността – те оформят температурата на океана и влияят върху леда около континента.
Озоновата дупка се дължи основно на изкуствени химикали, отделяни в атмосферата през ХХ век. Зоната с намалена концентрация на озон охлажда долната стратосфера – слоя от атмосферата точно над този, в който се формира времето. Това охлаждане засилва температурната разлика между полярните региони и тропиците. В резултат на това се променят силата и позицията на мощните западни ветрове, които циркулират около Антарктида.
Шоувей Ли от Принстънския университет и негови колеги установяват, че изтъняването на озоновия слой засилва тези ветрове и ги измества по-близо до Ледения континент. Тази промяна не се ограничава само до атмосферата, а се разпростира и до океанската повърхност. Там тя променя начина, по който вятърът задвижва морската вода, и помага за създаването на условия, които охлаждат Южния океан.
Когато тези ветрове се засилят и се изместят към полюса, те променят и движението на самия океан. Един от ключовите процеси тук се нарича Екманово напомпване – при него повърхностните води се задвижват от вятъра и леко се отклоняват заради въртенето на Земята. В Южното полукълбо, когато западните ветрове станат по-силни, това обикновено изтласква повърхностните води на север.
Този процес пренася студена вода далеч от Антарктида и я разпространява по на север, което помага за охлаждането на голяма част от повърхността на Южния океан. В същото време променящите се ветрове пренареждат и повърхностните температури, което затвърждава движението на студената вода и засилва охлаждащия ефект.
Едно от последствията от този охлаждащ ефект е неговото влияние върху антарктическия морски лед. Моделите показват, че задвижваното от озона охлаждане е допринесло за регионалното разширяване на морския лед, особено в райони като море Рос, най-южното на Земята.
Учените обаче подчертават, че изтъняването на озона е само част от пъзела. Само по себе си то не може напълно да обясни големите промени в антарктическия морски лед.
В същото време резултатите помагат да се обясни защо климатичните симулации често показват затопляне в Южния океан през последните десетилетия, въпреки че реалните наблюдения отчитат периоди на охлаждане.
Когато се вземат предвид всички основни фактори – парникови газове, аерозоли, естествена променливост на климата и промени в озона – силното затопляне от парниковите газове все пак доминира. Изтъняването на озона действа като регионален охлаждащ фактор, но не е достатъчно силно, за да преобърне цялостния сигнал за глобално затопляне.