Хората прекарват все повече време, приковани към екраните на смартфоните си, а безкрайното превъртане на съдържание често се превръща в навик, от който трудно могат да се освободят. Психотерапевти, учители и специалисти по зависимостите предлагат 12 сравнително прости начина за ограничаване на времето пред екрана, пише британският в. „Гардиън“.
Първата стъпка е човек да проследи колко време прекарва на телефона си. Вградените инструменти на устройствата могат да покажат кои приложения отнемат най-много време и да помогнат за поставянето на ограничения.
Следващият съвет е да се планират периоди без телефон. Добре е да се започне с кратки интервали – например разходка без устройство, а след това постепенно да се увеличава времето. Един цял ден без социални мрежи или с изключени мобилни данни също може да помогне.
Полезна стратегия е и смяната на изображението на заключения екран със снимка, която напомня какво човек би предпочел да прави в реалния живот – да спортува, да пътува, да прекарва време с близките си или да развива ново умение.
Специалистите съветват също да се изключат всички несъществени известия, които непрекъснато връщат вниманието към телефона. В същото време прекаленото ограничаване може да накара някои хора още по-често да проверяват дали не са пропуснали нещо.
Друг начин е екранът да стане по-малко привлекателен, например чрез включване на режим в сивата гама. Липсата на ярки цветове може да намали желанието за безцелно разглеждане на приложения.
Важно е и телефонът да бъде държан извън обсега – особено сутрин след събуждане и вечер преди сън. Според специалистите физическото отдалечаване на устройството може да прекъсне автоматичното посягане към него.
Сред по-необичайните предложения е поставянето на ластик около телефона. Малката физическа пречка може да създаде момент на колебание, преди човек машинално да отключи екрана.
Парадоксално, за ограничаване на употребата могат да се използват и специално създадени приложения. Те блокират достъпа за определено време, изпращат напомняния или превръщат отказването от телефона в игра с награди за постигнатите периоди без екран.
Друг вариант са физически устройства или системи за блокиране на определени приложения, които изискват човек да отиде до конкретно място или да извърши определено нещо, за да възстанови достъпа си. Допълнителното усилие може да е достатъчно, за да го откаже от импулсивното отваряне на социалните мрежи.
За хората, които се чувстват напълно зависими от смартфона, може да помогне временно преминаване към обикновен мобилен телефон с ограничени функции. Това решение обаче невинаги е практично заради електронните билети, QR кодовете и приложенията за комуникация.
Съществуват и смартфони, проектирани с мисъл за ограничаване на разсейването, с по-малко натоварващи екрани, намалени известия и режими за четене без прекъсвания.
Последният и най-радикален подход е пълната дигитална пауза – прекарване на няколко дни без телефон и социални мрежи, сред природата или с други занимания. Според специалистите обаче ефектът няма да бъде траен, ако след това човек се върне към старите си навици.
Най-важното, според експертите, е използването на телефона да стане съзнателен избор, а не автоматична реакция. Малките промени и постепенното изграждане на нови навици могат да се окажат по-устойчиви от внезапния и пълен отказ от технологиите, заключава „Гардиън“.