Като православни християни трябва да знаем защо почитаме иконите, каза в проповедта си в шуменския храм "Св. Пророк Илия" отец Николай

Ние като православни християни трябва да знаем защо почитаме иконите, каза в проповедта си пред миряните отец Николай. Той води службата в храма „Св. Пророк Илия“ в шуменския квартал „Дивдядово“.
Свещеникът коментира, че през 843 г., след дълги години на иконоборческа политика, след като император Теофил напуска този свят, се свиква съборът в Константинопол и в тогавашната първа неделя на Великия пост се казва, че онова иконопочитание, утвърдено и преутвърдено на Седмия вселенски събор през 787 г., е духовното предание на църквата, което ние трябва да следваме до края на времената.
„Как и защо се е случило, че църквата е забравила, че трябва да почита иконите, и защо трябва да ги почита, разбира се, е тема на дълъг разговор. Предполагам, че знаете, че в началото на VIII век, около 720 г., във Византия започва иконоборческата политика на императорите Лъв III и Константин V. В някаква степен за това са виновни и българите, тъй като в онези войни срещу българите, които водят двамата императори, всички църковни светини са претопени, на църквата е обявена война, епископите, които са православни, са нарочени за еретици и под предлог, че се сменя църковната политика, буквално се разграбва църквата и се утвърждава тази еретическа вяра, че иконите са идоли. Това продължава повече от половин век, до времето на Седмия вселенски събор, когато императрица Ирина свиква в Никея събор. Не много след като се утвърждава отново иконопочитанието, идва на власт нова иконоборческа династия и отново повече от половин век, до 842 г., се налага тази иконоборческа политика“, отбеляза свещеникът.
„Ние като българи свързваме това време с младия Константин Кирил Философ, който, ненавършил 15 години, се изправя в полемика с достолепния вече бивш константинополски патриарх Йоан VII Граматик и му доказва защо иконите трябва да бъдат почитани“, добави отец Николай.
По думите му не много след това идва на патриаршеския престол светият патриарх Фотий, който е бил учител на Константин Кирил Философ, и това е времето на така наречения Македонски ренесанс или Първи византийски ренесанс. Създават се големите школи в Константинопол — Магнаурската школа, и част от тази политика на Византийската империя е кръщението на българския народ и нашата българска азбука.
„Ние като православни християни трябва да знаем защо почитаме иконите. Да можем с две думи да кажем, че чрез образа ние почитаме изобразения и че, почитайки изобразения, нашият дух се издига към самия Христос, който е приел плът и който сам е станал изобразим. Важното е да знаем, че православието не е само иконопочитание, това е и връщане към свещеното Предание, което, както стана ясно, е било позабравено тогава, към свещените химни, към онази памет, която църквата има, към смисъла на поста, така че, имайки всичко това в ума си, да се връщаме към Христос и, преживявайки неговите страдания, да преживеем и неговото Възкресение“, отбеляза свещеникът в проповедта си.
Както БТА съобщи, днес се отбелязва Православна неделя. Така се нарича първата неделя от Великия пост, когато се припомня едно от най-важните събития в живота на Църквата - възстановяването на почитта към светите икони.