Казанлък има богата традиция в класическата музика, а Музикалният театър в града е явление. Това каза културният деец Веселин Шивачев, който е автор на книгата „Музикалният театър на Казанлък“, разказваща за богатата музикална история на града и за стотиците спектакли, поставяни на сцената на местното Народно читалище „Искра“. Шивачев беше гост в Националния пресклуб на БТА в Казанлък по повод представянето на юнския брой на списание ЛИК "Неотразимата Гена".
Той подчерта, че първата българска опера „Сиромакхиня“, написана от Емануил Манолов през 1899 година, е поставена именно на сцената на читалище „Искра“ в Казанлък. Емануил Манолов е и учител в казанлъшкото Педагогическо училище, чието съществуване също допринася за развитието на музикалното изкуство, каза още Шивачев и допълни, че други фактори са хоровите и оркестрови кадри в града, базата на читалището, както и нуждата на хората от класическа музика. „По тези причини е дадено и началото на оперетния и оперен жанр в Казанлък“, посочи той.
Книгата „Казанлъшкият музикален театър“ е написана съвместно с Цвятко Цветков, а двамата автори са свързани дълбоко с развитието на културата в Казанлък. „От малък съм закърмен с оперното изкуство, още помня някои арии на моя баща Нено Шивачев, а майка ми Мария пееше в хора“, разказа Веселин Шивачев.
На 8 юни 1947 година в Казанлък пристига композиторът Петко Стайнов, който прослушва оркестъра и хора. Не след дълго съветът към читалището решава да се основе Общински музикален театър, а огромен принос има идването в Казанлък на Христо Иванов като диригент, което става отново по препоръка на Петко Стайнов, разказа авторът и допълни, че Христо Иванов посвещава 40 години от живота си на Музикалния театър в Казанлък. Под негово ръководство оперетата събира талантливи музиканти и се утвърждава като един от водещите любителски музикални театри в страната, отличаван многократно на републиканските фестивали и удостоен с високо държавно признание орден „Св. св. Кирил и Методий. „За съжаление голяма част от декорите и костюмите не са съхранени, но споменът за тези успехи остава жив“, каза Веселин Шивачев. Именно затова през 2016 г. издадохме книгата „Музикалният театър на Казанлък“, за да съхраним историята и да отдадем заслужена почит на всички артисти, диригенти, музиканти и културни дейци, които с труда си продължиха делото на Емануил Манолов и оставиха трайна следа в културния живот на града, добави той.
Сред изявените сопрани са Мария Стоянова – заслужил читалищен деец, вписана в Почетната книга на Казанлък за своя принос към Музикалния театър, Ирина Даскалова, Сийка Павлова и още много други. „Миналата година издадохме табла с имената на починалите артисти, хористи и културни дейци на Казанлък – хора, които заслужават признание, защото са дали частица от себе си“, допълни Веселин Шивачев. Цитирайки песента на Емил Димитров, той подчерта, че ако си дал поне частица от себе си, не си живял напразно и допълни, че това важи и за самият него и за онова, което е дал за културния живот на града.