Хималайска птица променя гласа си заради човешката дейност, установиха учени

Все по-активната човешка дейност оказва влияние върху начина на живот и комуникация на емблематична хималайска птица, сочат проучвания на индийски изследователи, съобщи Би Би Си (ВВС).
Моналът - вид фазан, който обитава планинските гори на Хималаите, е дълбоко свързан с културата, фолклора и идентичността на региона. Птицата е символ на индийския щат Утаракханд и е национална птица на Непал.
Проучванията показват обаче, че развитието на инфраструктурата и туризмът стесняват естественото местообитание на птицата, а нарастващият шум променя начина, по който тя общува с потенциални партньори и съперници.
Изследователи от индийския щат Утаракханд провеждат две отделни проучвания в продължение на пет години, които установяват основните заплахи за вида. Едното показва, че птиците са принудени да се изкачват по-високо в планината, тъй като естествените им местообитания в алпийските ливади над горската граница стават пренаселени. Другото изследване сочи, че моналът променя височината на гласа си, за да може да се чува на фона на човешкия шум в оживените долини.
„Тези две проучвания са важно предупреждение и за други, по-уязвими видове. Щом моналът е принуден да променя както гласа си, така и местообитанието си, как ли реагират по-чувствителните видове?“, коментира Вишал Сингх, експерт по околната среда, занимаващ се с въпроси на екологията и климата в Хималаите.
Д-р Раджийв Лочан, ръководител на двете проучвания, казва пред Би Би Си, че са избрали да изследват монала, тъй като той има ограничен ареал на разпространение. Птицата се придвижва сезонно между долния планински пояс и високопланинските алпийски зони. Според него това превръща вида в ключов индикатор за състоянието на екосистемата в северозападните Хималаи.
„Ако видът се сблъсква с проблеми в този конкретен район, съществува вероятност екологичните смущения да засягат и други птици“, отбелязва Лочан.
Регионът винаги е привличал туристи, любители на преходите и изследователи, заради живописните си пейзажи и биоразнообразие, но бързото развитие на инфраструктурата през последното десетилетие направи повече места достъпни, което води до засилен човешки поток и смущения за дивата природа. Това, наред с нарастващото въздействие на човешката дейност подсказва, че изменението на климата се очертава като поредната сериозна заплаха за уязвимото биоразнообразие в региона, пише Би Би Си.
„Влияние оказват множество фактори, но в по-широк план проблемът е, че икономическото развитие на региона не е съобразено с неговата екологична цялост“, посочва Сингх.
„Когато даден вид трябва да повиши честотата на гласа си, за да бъде чут на фона на шума от туристическия трафик, или да се изкачи по-високо, тъй като ливадите стават пренаселени, това показва как човешкият натиск пренаписва правилата на живота в Хималаите“, казва Анджал Пракаш, професор по публични политики в университета „Флейм“ (FLAME University) и сътрудник по докладите на Междуправителствения панел за климатичните промени (МПКП) в ООН, цитиран от Би Би Си.