Химните са създадени, за да бъдат тържествени и обединяващи, а днес те са това, което трябва да бъдат - прославящи националността и красотите на дадена страна. Това каза диригентът на хор „Добруджански звуци“ Елвира Пастърмаджиева при представянето на майския брой на списание ЛИК на тема „Българският светилник“.
Маестра Пастърмаджиева проследи историята на химна като музикална форма още от Древна Гърция, откъдето произлиза и самата дума. По думите ѝ първоначално химните са били тържествени песни в чест на боговете и героите, а по-късно през Средновековието са се превърнали в прослава на християнския Бог.
„Най-вече по времето на Ренесанса, когато отпадат абсолютните монархии, тогава вече се накланят везните за националните приоритети“, посочи тя. Като пример диригентът даде британския химн God Save the King, който по думите ѝ е сред най-старите национални химни, изпълнявани и до днес.
Елвира Пастърмаджиева обърна внимание и на българските химни, които са написани след Освобождението. Тя припомни, че първият български химн е „Шуми Марица“, а от 1964 г. официален химн на страната е „Мила Родино“.
„Това е един от най-красивите химни в целия свят, защото ние го изпълняваме много често и винаги настръхваме на този химн“, каза тя.
Специално място в разказа ѝ зае историята на химна „Върви, народе възродени“. По думите ѝ текстът първоначално е създаден като стихотворение от Стоян Михайловски, а години по-късно Панайот Пипков открива творбата случайно по време на учебен час.
„В един от часовете по музика вижда, че негов ученик не слуша урока, а чете нещо от книга, взема я, прочита това стихотворение на Стоян Михайловски, веднага още на втория куплет го грабва за гърлото, сяда в часа и за 15 минути написва музиката на „Върви, народе възродени“, разказа Пастърмаджиева.
Тя допълни, че според прочетен от нея текст още по време на часа учениците получили нотите и изпели песента за първи път.
Диригентът обърна внимание и на Химна на народните будители, написан от Добри Христов през 1922 година. “Той се изпълнява на 1 ноември винаги от хоровете, защото е с красив текст с благодарност към учителите и будителите, които ни издигат духовно”, допълни маестра Пастърмаджиева.
Сред примерите, които тя посочи, бе и неофициалният химн на Добруджа „О, Добруджански край“, създаден по стихове на Любомир Бобевски и музика на Александър Кръстев.
„Много ми се иска да се напише химн за Добрич. Слушала съм няколко песни. Аз много смело бях направила нещо подобно върху една прекрасна музика на композитора Виктор Райчев. Позволих си да променя текста и написах свой текст точно за Добрич. Изпълнихме я един-два пъти и може по-нататък, в по-подходящ момент, да я изпълним отново“, каза Пастърмаджиева.
По думите ѝ създаването на химн изисква сериозна професионална подготовка. „За мен човек трябва да е много добър професионалист. Химните са точно с този смисъл – да е тържествено и обединяващо“, каза още диригентът. Според нея именно това ги отличава от одата, която е по-съзерцателна, художествена духовна и лична форма, докато химнът има силата да обединява държави и народности.