Хитовият сериал на „Нетфликс“ „Императрицата“ се завръща с третия си и последен сезон

Германският сериал „Императрицата“ (The Empress) се превърна в международен хит, след като първите му два сезона попаднаха в класацията „Топ 10“ на „Нетфликс“ в над 85 държави, а утре стрийминг платформата представя третия и последен сезон на историческата драма за императрица Сиси и Франц Йосиф, предаде Асошиейтед прес.
Актьорите Деврим Лингнау и Филип Фроасан, които изпълняват ролите на императрица Елизабет, известна като Сиси, и император Франц Йосиф Първи, вече са разпознаваеми по целия свят – от Великобритания и Турция до Перу, където Лингнау е снимала филм.
Сериалът проследява съдбата на императорската двойка през втората половина на XIX век. Образът на Сиси, която се опитва да отстоява убежденията си и да намери своето място в свят, подчинен на строгите дворцови правила, продължава да привлича зрители. Преди това императрицата е била пресъздавана на екрана от Роми Шнайдер в трилогията „Сиси“ от 50-те години и от Вики Крийпс във филма „Корсет“ (Corsage) от 2022 г.
Създателката на сериала Катарина Айсен признава, че първоначално е имала съмнения дали е необходима още една екранна версия на историята за Сиси. В детството си тя е слушала разкази за императрицата, която също като нея е родена в Мюнхен.
Днес Айсен е особено развълнувана от реакциите на зрители от Украйна, Иран и различни африкански държави, които са споделили с нея колко много е означавал за тях образът на Сиси и как им е донесъл надежда и радост.
Филип Фроасан също получава съобщения от почитатели, които посещават историческите места, свързани с императорската двойка. Някои от тях обаче остават изненадани да научат, че сериалът е сниман предимно в замък в Бавария, а не в Австрия.
За създаването на достоверния свят на Сиси и Франц Йосиф са били необходими десетки костюми и перуки, както и стотици реквизитни предмети, включително 88 костюма за Сиси, 23 перуки, три императорски униформи, много бутилки „реквизитно“ шампанско и 8000 свещи.
Мащабните сцени със сватби, коронации и официални появи са изисквали участието на голям брой статисти. Фроасан си спомня, че първия път, когато всички коленичили при влизането му в залата, преживяването било доста необичайно. Лингнау допълва още, че след многократното заснемане на едни и същи сцени дори статистите понякога започвали да се подсмихват, защото вече не възприемали актьорите толкова сериозно.