Хората и човекоподобните маймуни се кикотят по сходен начин още откакто са се разделили в еволюционното дърво, предаде Асошиейтед прес, позовавайки се на ново изследване.
Откъде учените знаят това? Анализирайки по-ранни записи, които изследователи са направили на 13 човекоподобни маймуни, отглеждани в плен - горили, орангутани, шимпанзета и бонобо, докато ги гъделичкат.
Новото изследване, публикувано в сп. Communications Biology, прави преглед на тези записи отпреди десетилетия, и ги сравнява с наскоро заснетото кикотене на четири малки деца, докато ги гъделичкат по време на игра у дома.
Оказва се, че кикотенето на хората и човекоподобните маймуни следва сходни ритми, с редовен интервал между издаваните звуци - обща черта, която вероятно отразява връзката им с общ предшественик, обясняват изследователите.
"В известен смисъл ние сме много сходни с другите човекоподобни маймуни, защото се смеем по подобен начин от 15 милиона години", каза авторката на изследването Киара де Грегорио, приматолог от Университета на Уоруик, Великобритания.
Смехът изразява игриво, щастливо чувство, без да се използват думи. Много животни също могат да се смеят, но кикотенето им не следва толкова точно човешките модели. Когато изследователите гъделичкат плъхове, например, те отговарят с ултразвукови писукания.
Учените, които се опитват да разкрият как еволюира смехът, са анализирали израженията на лицата на животните. По-слабо проучено обаче е как звучи смехът.
В сравнение с човекоподобните маймуни, смехът на хората е станал по-бърз и по-сложен, и звучи по различен начин в зависимост от контекста - от учтиво кикотене сред колеги до смях от все сърце с близки приятели.
"Бих казала, че ние сме майсторите на смеха", споделя Де Грегорио.
Звуците, напомнящи кикотене, са еволюирали, за да съответстват най-добре на различните социални животи на животните, отбелязва в придружаващ публикацията коментар Британи Флоркевич от Лионския колеж, която не е участвала в новото изследване.
Флоркевич допълва, че би искала да чуе аналогични записи на други животни, които правят игриви физиономии, например кучета, коне и котки. "Това може да даде повече информация за еволюцията на смеха, за да разберем какво ни прави уникални като хора, но и какво е общото между нас и останалите животни", казва тя.
Изучаването на произхода на смеха може да изглежда банално, но това е един от аспектите на човешката комуникация, който може да ни помогне да разберем другите, включително и как сме се научили да говорим. Тъй като звуците не оставят вкаменелости, учените използват наличните доказателства, за да проследят нещата назад във времето - от едно кикотене до друго.