„Куполът със своите мащаби е огромно предизвикателство и чисто физически няма как да бъде изографисан за един сезон. Затова разделихме работата на три етапа“, обясни проф. Аврамов. По думите му първият етап обхваща най-високата част на купола с образа на Христос Пантократор и ангели, които го възнасят в небесно сияние.
През пролетта художниците ще продължат работа по предварително разработения художествен проект, преминавайки към по-ниските части на купола. Вторият етап предвижда изобразяването на 30 старозаветни пророци, разположени над прозорците. Те са предвестници на идването на Спасителя и символизират връзката между Стария и Новия завет. Свързващ елемент в композицията е Божествената литургия с поклонението на ангелските чинове, поясни проф. Аврамов.
Сред шестимата художници са и двама млади творци, които работят редом с утвърдени майстори на църковната живопис. Една от тях е асистент Симона Йорданова, за която участието в проекта е едновременно възможност за професионално развитие и сериозно физическо предизвикателство.
„Като млад човек за мен това е голяма възможност, но и голямо предизвикателство. Освен височината, на която работим, впечатляващи са и мащабите на стенописите“, разказа Йорданова. По думите ѝ четирима от художниците са утвърдени професионалисти, а двамата по-млади участници черпят опит и вдъхновение от тях. Ежедневното изкачване до работната площадка изисква значителни физически усилия, допълни тя.
За да достигнат до най-високата част на храма, художниците използват специално изградено 17-тонно скеле. Въпреки трудностите проф. Аврамов открива и духовен смисъл в работата на такава височина.
„Чисто символично погледнато, ние пълзим нагоре, пълзим към Бога. Представяме си, че сме все по-близо до Неговото лоно, докато физическите сили отстъпват. Това ни крепи, може би“, сподели художникът.
Миналата година приключи изографисването на 11-метровия олтар, в който централно място заема образът на Богородица. По стенописната украса близо три месеца работиха проф. Аврамов и неговият екип. Това беше първият етап от художественото оформление на вътрешността на църквата, която до този момент нямаше стенописи.
Храм „Св. Висарион Смоленски“ отбеляза през юли 20 години от освещаването си. През тези две десетилетия той се утвърди като един от разпознаваемите символи на Смолян и духовен център за православните християни в Родопите. Днес вътрешността му постепенно се преобразява, а белите стени започват да отстъпват място на църковната живопис.