Ателиетата „Вулкан“ станаха благодарение на разбирането на тогавашното ръководство на града, подчерта проф. Стоилов и добави, че като творчески секретар на групата на художниците във Варна, състояща се от около сто души, е бил повикан в градския съвет на културата, където са предложили артистите да се нанесат в старата фабрика за печки „Вулкан“ в средата на 1970-те години. Той подписва договор и кани колегите си. Сред първите, които правят ателиета там, са Ванко Урумов, Венцеслав Антонов, Емануил и Снежина Попгенчеви.
Там създадохме две графични бази – за литография и за офорт. Там се роди основата на варненското биенале на графиката, след като с колегите обсъдихме да се създаде международно изложение за графика и бяхме подкрепени от градското ръководство, Съюза на художниците и министерството на културата, разказа проф. Стоилов. Той припомни, че десет години е бил директор на биеналето, чиято цел е да съпоставя българската графика със световните постижения.
По думите му върхов момент за варненската артистична общност „Вулкан“ и родната визуална култура е бил интересът от Националната библиотека във Вашингтон с искане да разгледат графичния кабинет във Варна (сега Галерия за графично изкуство), понеже в колекцията им няма произведения на български графици. След като дойдоха и документираха наши творби, поканиха 60 автори с около сто произведения, които бяха откупени, разказа проф. Стоилов. Припомни, че работи на някои автори са били откупени и в музея „Албертина“, осъществена е била и голяма изложба в Парижката библиотека.
Мащабната изложба „Художниците от „Вулкан“ представя 84 произведения на емблематичната общност от художници, творили в ателийния център „Вулкан“ от 1970-те до 1990-те години. В шест зали на първия етаж на културната институция са показани живопис, скулптура, графика, рисунки, инсталации и концептуални творби.