Изложбата събира за първи път в толкова мащабен формат произведения, документи и спомени, свързани с автора, като проследява неговия творчески и житейски път. В представянето участват и негови потомци – Севда Потурлян, Петя Манолова, Юлиана Георгиева, Мая Трайчева и Александър Потурлян, които ще споделят спомени за семейната история и за приемствеността в изкуството.
Сава Хараланов Георгиев е роден на 5 май 1904 г. в Севлиево. Завършва Севлиевското педагогическо училище, а между 1927 и 1933 г. следва в Изящния отдел на Държавната художествена академия в София. Сред неговите преподаватели са едни от най-значимите имена в българското изобразително изкуство – Стефан Иванов, Цено Тодоров, Иван Лазаров, Николай Райнов, Александър Мутафов и Васил Захариев.
През творческия си път Георгиев работи като учител в различни населени места в страната, а също и като художник, илюстратор и карикатурист. Негови рисунки са публикувани във вестниците „Славейче“, „Миръ“ и „Заря“, а през 1942 г. представя самостоятелна изложба на битови карикатури в салона на „Алианс Франсез“ в София.
Художникът работи с маслени бои, темпера, акварел и графични техники. Сред най-характерните му произведения са портретите, автопортретите и пейзажите, вдъхновени от Шипка и централната част на София. Наред с живописта той се изявява успешно в областта на илюстрацията, карикатурата и комикса, отличаващи се с чувство за хумор и наблюдателност.
Сава Георгиев умира на 24 октомври 1994 г. в София, оставяйки значимо художествено наследство, както и ръкописни спомени, които все още не са издадени.