Художничката Бети Саар, превърнала се в емблема за идентичността на чернокожите творци в САЩ, почина на 99-годишна възраст

Художничката Бети Саар, чието творчество отразява идентичността на чернокожите артисти в САЩ, почина в неделя сутринта в Лос Анджелис на 99-годишна възраст, съобщава Асошиейтед прес.
Смъртта на Саар беше потвърдена в понеделник вечерта от нейни близки. Тази седмица тя щеше да навърши 100 години.
Като централна фигура в Движението за изкуство на чернокожите от 60-те години на миналия век Саар е пионер в създаването на скулптури, изработени от намерени предмети. Тя превърна сувенири от епохата на Джим Кроу в мощни тотеми на освобождението на чернокожите.
„Нейното богато на символика творчество се е развивало с течение на времето, за да отрази екологичния, културния, политическия, расовия, технологичния, икономическия и историческия контекст, в който съществува“, коментират от Roberts Projects – галерията в Лос Анджелис, която я представлява.
Саар започва кариерата си в областта на дизайна и преминава към изкуството на 35-годишна възраст. Тя продължава да твори до 90-годишната си възраст. Израства в Пасадена, Калифорния, и е част от общността на чернокожите художници в съседния град Алтадена.
Творчеството на Саар обхваща живопис, графика, скулптура и намерени предмети, включително кукли, дъски за пране и други антики. Лодки, часовници, клетки и олтари се появяват често в нейното творчество, както и символи на окултизма и космологията. Тя често се позовава на своя зодиакален знак Лъв под формата на лъвове, които се открояват в много от нейните творби.
Създадената през 1969 г. творба „Прозорецът на чернокожото момиче“ е революционна за времето си. Въпреки това тя е широко призната чак десетилетия по-късно, а през 2019 г. е придобита от Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. „По онова време в Лос Анджелис нямаше толкова много галерии и със сигурност нямаше такива за чернокожи художници“, каза тя веднъж в интервю.
Творбата ѝ „Освобождението на леля Джемима“ от 1972 г. е създадена в отговор на убийството на пастор Мартин Лутър Кинг-младши през 1968 г. в Мемфис, Тенеси. Саар казва, че смъртта на Кинг „предизвика гняв у мен и мистичката се превърна във воин“.
Саар преподава и е ментор на поколения чернокожи художници. През пролетта на 2026 г. тя е приета в Американската академия за изкуства и литература.
„Тя имаше безгранична енергия за създаване на изкуство. Мисля, че имаше много да каже и беше уморена от това, че светът на изкуството се доминира от бели мъже“, каза Анджела Робинсън Уитърспун, която през 2023 г. продуцира и режисира документален филм за живота на Саар.