През 1967 г. завършва специалност „Кино и телевизионна режисура“ във Висшия институт за филмово изкуство в Бабелсберг, Германия. Завръща се в България след обучението си като възпитаничка на един от най-изтъкнатите германски режисьори – Конрад Волф. По време на следването си е асистент-режисьор на Методи Андонов във филма „Бялата стая“, а по-късно работи и с германския режисьор Волфганг Щаудте. Владеенето на немски език ѝ позволява сама да преведе едно от любимите си стихотворения на поета Волф Бирман.
В периода 1967-1991 г. е режисьор в студията за игрални филми „Бояна“. От 1987 до 1991 г. е художествен ръководител на творческия колектив „Алфа“, част от „Бояна“. Между 1984 и 1991 г. е преподавател по кинорежисура и филмов монтаж в катедра „Кино и телевизия“ при Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, а от 1998 до 2004 г. – във Факултета по изобразително изкуство при Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Умира на 26 май 2013 г.
ДЕТСКОТО КИНО
Иванка Гръбчева има над 20 заглавия в кариерата си. Най-добрите си филми заснема заедно с писателския екип Марко Стойчев и Мориц Йомтов, известни като Братя Мормареви, писателя Георги Данаилов и оператора Яцек Тодоров.
Обича и умее да работи с деца. „Да. Станах известна с детските си филми. И преди се смяташе, че детското кино не е изкуство. Но мисля, че навремето постъпих хубаво, може би защото съм и твърдоглава. Казах си – щом никой не иска, ти пък прави 180 градуса наобратно“, казва тя.
Сред филмите ѝ са „Деца играят вън“ (1973), „Изпити по никое време“ (1974), „Войната на таралежите“ (1979), „13-ата годеница на принца“ (1987).
СОЦИАЛНИ И МОРАЛНИ ТЕМИ
Не са ѝ чужди и остро социалните и морално-етичните теми – „При никого“ (1975), „Хирурзи“ (1977), „Най-тежкият грях“ (1982), „Златната река“ (1983), „Ева на третия етаж“ (1987), „Една калория нежност“ (2002).
Една от последните ѝ мащабни работи е сериалът „Жребият“ (1993) по романите на Свобода Бъчварова от цикъла „Земя за прицел“. В него Коста Цонев прави незабравим образ като банкера Борис Скарлатов. „Страшно съм ѝ благодарен, че ме покани да играя в „Жребият“, казва актьорът Атанас Атанасов. „Необикновен човек с прекрасно чувство за хумор. Умееше така да разкаже една история, че не можеш да я повториш“, допълва той.
ПРИЗНАНИЕ
Нейни филми печелят множество международни и национални награди. През 1974 г. на Международния кинофестивал за детски филм в Хихон, Испания, филмът „Изпити по никое време“ печели пет награди – наградата на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), голямата награда „Златен Пелайо“, наградата за най-добър сценарий, наградата на Световната асоциация за детско кино (СИФЕЖ) и наградата на зрителите.
През 1975 г. филмът „При никого“ е удостоен с наградата „Златен делфин“ на фестивала в Техеран, Иран, и със Сребърната награда на Московския международен кинофестивал.
Филмът „Хирурзи“ е отличен със сребърен медал за режисура на Седмия международен кинофестивал на червенокръстките и здравни филми във Варна през 1977 г.
През май 1979 г. Иванка Гръбчева е удостоена със званието „Заслужил артист“.
През 2016 г., по повод 70-годишнината от рождението ѝ, Българската национална филмотека организира панорама в кино „Одеон“, включваща пет от нейните филми – „Искам да живея“ (1969), „Глутницата“ (1971), „Деца играят вън“ (1973), както и наградените „Изпити по никое време“ (1973) и „При никого“ (1975).
/ДД
/БС/ДС/ отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, ВИНФ, 26.05.2013;01.07.2016; сп. „София“, бр. 3, 1982, с. 28-29; в. „24 часа“, бр. 141, 27.05.2013; в. „Труд“, бр. 141, 27.05.2013; Енциклопедия Българско кино А – Я, ЯНАКИЕВ. Александър, изд. ТИТРА, София 2000, с. 72.