Китай изстреля космическия кораб "Шънчжоу-17" с най-младия си екипаж

Китай изстреля мисията "Шънчжоу-17" с най-младия си екипаж към космическата си станция "Тянгун" с амбицията да повиши знанията си за пилотирани полети и да стъпи на Луната до 2030 г., съобщават световните осведомителни агенции.
Космическият кораб "Шънчжоу-17" с трима тайконавти на борда стартира от космодрума Цзюцюан в пустинята Гоби с ракета-носител "Чанчжън 2F".
Екипажът включва 48-годишния командир Тан Хунбо и колегите му - 33-годишния Тан Шънцзе и 35-годишния Цзян Синлин. Средната им възраст е 38 години в сравнение с тази от 42 години на участниците в предишната мисия "Шънчжоу-16". Средната възраст на екипажа, участвал в мисията "Шънчжоу-12", която стартира през юни 2021 г., беше 52 години, а на "Шънчжоу-15" - 53 години.
Десетки служители на космическата програма, много от обитават целогодишно огромния център за изстрелване Цзюцюан, наблюдаваха изстрелването и отпразнуваха успеха му около китайския флаг.
Корабът "Шънчжоу-17" трябва да се скачи с централния модул на станцията "Тянгун" ("Небесен дворец") около шест часа и половина след старта. Тримата тайконавти ще бъдат посрещнати от членовете на екипажа на "Шънчжоу-16". Те работят на станцията от пет месеца и ще се завърнат на Земята на 31 октомври.
По план престоят на новите тайконавти на орбиталната станция трябва да продължи шест месеца. 
Китай има да наваксва в тази област, тъй като изпрати първия си човек в космоса едва през 2003 г. - много време, след като Съветският съюз и САЩ направиха това през 1961 г.       Опитът е безценен за Китай, който се стреми да изпрати свой тайконавт на Луната до 2030 г. - основната цел на космическата програма на страната, която се развива стабилно от няколко десетилетия.
Китайската космическа станция "Тянгун" ("Небесен дворец"), чието изграждане приключи миналата година, е в окончателната си Т-образна форма. Подобна по размери на бившата руско-съветска станция "Мир", тя е много по-малка от Международната космическа станция (МКС).
Станцията "Тянгун" трябва да остане в околоземна орбита поне 10 години.
Китайските тайконавти осигуряват ротацията на екипажа, постоянното обитаване на "Тянгун", поддръжката и изследователската работа, както и бавното разширяване на възможностите на станцията.       Китай отчасти беше тласнат към изграждането на собствена станция, тъй като САЩ отказаха да му позволят да участва в МКС. Приет през 2011 г. закон в Съединените щати на практика забранява всякакво сътрудничество между американските и китайските космически власти. Въпреки това Китай желае да развива международно сътрудничество около "Тянгун", по-специално за провеждане на експерименти.
Проектите, свързани с китайската "космическа мечта", се умножават по време на президентството на Си Дзинпин.
От няколко десетилетия Китай инвестира милиарди евро в своята космическа програма, което му позволява да навакса по-голямата част от загубените от американците и руснаците позиции.       Китай изпрати първия си тайконавт в космоса през 2003 г., а космическата му станция "Тянгун" функционира пълноценно от края на 2022 г.        Оттогава на станцията се редуват екипажи, за да осигурят непрекъснато присъствие в орбиталната лаборатория. В орбита те провеждат научни експерименти и тестват нови технологии.
Общото тегло на "Тянгун" е около 66 тона - малка част в сравнение с това на МКС, която тежи около 465 тона. Китайската космическа станция предназначена за трима души и до шестима за кратко време, когато има смяна на екипажа. 
През 2019 г. Китай успя - за първи път в света, да позиционира свой космически апарат на обратната страна на Луната. През 2020 г. страната върна проби от естествения спътник на Земята, а през 2021 г. осъществи спускане на малък робот на Марс.       До 2030 г. Китай планира да изпрати първия си екипаж на Луната.
Орбиталната базова станция "Тянгун" разполага с най-съвременно научно оборудване, включително "първата система за студен атомен часовник" за космоса.       По план китайската космическа станция трябва да се движи в ниска околоземна орбита на височина от 400 до 450 километра в продължение на поне 10 години, за да може Китай да поддържа дългосрочно човешко присъствие в космоса.