Китайската мисия „Тянвън-3“ ще търси доказателства дали някога е съществувал живот на Марс, като целта е да бъдат събрани ценни проби от Марс и да бъдат извършени подробни анализи, след като бъдат доставени на Земята, каза главният учен на мисията Хоу Дзънцян пред Синхуа в интервю, информира агеницята.
Търсенето на потенциални следи от живот на Марс е основната научна цел на мисията „Тянвън-3“, каза Хоу в кулоарите на Международната конференция за изследване на дълбокия космос през 2026 г., която започна в четвъртък в Хъфей, административен център на източната китайска провинция Анхуей.
Като важна стъпка в китайската програма за изследване на планетите „Тянвън-3“, която се планира около 2028 г., се очаква да стане първата мисия в историята на човечеството за доставяне на проби от Марс на Земята. Досега марсоходът „Пърсивиърънс“ на НАСА е събрал проби от плитките слоеве на марсианската повърхност, които ще бъдат доставени на Земята при последваща мисия. За разлика от нея „Тянвън-3“ има за цел да извърши както събирането, така и доставянето на пробите в рамките на една мисия.
Хоу, който е и член на Китайската академия на науките, каза, че Китай очаква да определи мястото за кацане на мисията до края на 2026 г., а китайски учени работят по ново поколение геоложка карта на целия Марс.
Марс е една от земеподобните планети в Слънчевата система, които най-много приличат на Земята, и е широко прието, че е небесно тяло, на което някога е можело да съществува живот извън Земята. Макар че Марс се е превърнал в студена и суха планета с тънка атмосфера и без глобално магнитно поле, въпросите за условията, които са съществували на планетата в миналото, и за възможността някога там да е имало живот остават сред най-важните нерешени въпроси в планетарните науки.
През последния половин век в света са проведени 47 мисии за изследване на Марс. По-сложни начинания обаче, включително мисии за доставяне на проби на Земята и пилотирани мисии до Марс, все още не са постигнали решителен пробив.
„Мисията „Тянвън-3“ ще търси микробни следи, потенциално подобни на ранните форми на живот на Земята, като същевременно ще отчита и възможността за неизвестни форми на живот, които може да са възникнали в резултат на уникалната еволюция на Марс. Това ще осигури важни доказателства за отговора на този голям научен въпрос“, каза Хоу.
По думите му мисията може да задълбочи и научното разбиране за климатичната еволюция и геоложките процеси на Марс и да допринесе за развитието на сравнителната планетология и изследванията на произхода на живота.
Според Хоу доставянето на проби от Марс на Земята е изключително сложен проект, като сред основните предизвикателства са изборът на място за кацане, планетарната защита и контролът на замърсяването, както и установяването на потенциални следи от живот.
Китайските учени избират потенциални места за кацане на мисията въз основа на фактори като геоложка възраст, история на водната активност, условия за обитаване и потенциал за съхраняване на биологични следи.
Китай ще изгради и първата в света лаборатория за планетарна защита, която да предотврати замърсяването на Марс със земни микроорганизми и същевременно да гарантира безопасното изолиране на върнатите проби, каза Хоу.
За да се справят с предизвикателството в пробите от Марс да бъдат открити потенциално изключително малки количества материали, свързани с възможността за живот, китайските учени провеждат специализирани изследвания за създаване на високоточна методология, обхващаща целия процес на идентифициране на биологични следи в доставените на Земята проби.
„Независимо дали бъдат открити следи от живот, или не, взетите от Марс проби ще имат незаменима научна стойност“, подчерта Хоу.
Той посочи, че анализите на пробите на микроскопично, молекулярно и изотопно ниво могат да задълбочат разбирането за геологията, околната среда и еволюцията на условията за обитаване на Марс, както и за условията, при които може да възникне живот.
Мисията вече е навлязла в етапа на разработване на инженерни прототипи, каза Хоу.
Той добави, че мисията за доставяне на проби от Марс не само ще подложи на цялостно изпитание инженерните възможности на Китай, но и ще бъде важен двигател за развитието на планетарните науки.
Китайските учени работят по ново поколение геоложка карта на целия Марс, като използват пълноценно данните от мисията „Тянвън-1“ и множество международни източници. Проектът обединява информация от изображения, спектроскопски, радарни и гравитационни измервания и използва изкуствен интелект за геоложка интерпретация. Версия 1.0 на геоложката карта на целия Марс в мащаб 1:5 000 000 се очаква да бъде завършена до края на 2028 г.
„Тянвън-3“ ще се придържа към принципа на откритото сътрудничество и ще работи с учени от цял свят за изследване на тайните на Марс, като ще допринася с китайски експертен опит и решения за разширяване на научните познания на човечеството и развитието на планетарните науки, каза Хоу.