Климатичните промени трябва официално да бъдат обявени за извънредна здравна ситуация от глобален мащаб, предупреждават експерти, цитирани от ДПА и АФП. Според учените последиците за човешкото здраве вече изпреварват действията на държавите.
Вредите за здравето, произтичащи от климатичните промени, растат по-бързо през десетилетието след подписването на Парижкото споразумение за климата през 2015 г. в сравнение с предходното десетилетие, сочи глобалният доклад за здравето и климатичните промени на международната научна инициатива „Лансет каунтдаун“ (Lancet Countdown on Health and Climate Change).
Данните показват, че след влизането в сила на Парижкото споразумение за климата средногодишният брой на смъртните случаи в света, свързани с горещините, е скочил с близо 36 процента. Само през 2023 г. жегите са допринесли за рекорден брой от 710 000 смъртни случая, като изследователите са установили, че над 70 процента от тази черна статистика се дължи на климатичните промени, предизвикани от човешката дейност.
Над 140 експерти от повече от 30 държави са работили по научния труд, ръководен от Университетския колеж в Лондон и изготвен в сътрудничество със Световната здравна организация (СЗО).
Публикуван преди срещата на върха на ООН за климата COP31 следващия месец, докладът проследява 54 ключови показателя. Те изследват пряката връзка между здравето и фактори като горещите вълни, качеството на въздуха, риска от разпространение на инфекции, енергийните системи и адаптацията. Анализират се още финансирането на научната дейност, законодателните мерки, екстремното време и икономическите загуби, породени от климата, отбелязва ДПА.
Данните сочат, че през 2025 г. екстремна суша е обхванала близо 52 процента от сухоземната територия на планетата за поне един месец – втората най-висока стойност в историята на измерванията. Нов сателитен анализ разкрива също, че от 2003 г. насам 80 процента от земната повърхност е засегната от резки промени в баланса на подземните води. Това оказва сериозен натиск върху продоволствената сигурност и достъпа до чиста вода.
На този фон инвестициите в чиста енергия са отбелязали рекорд през 2025 г., надхвърляйки почти двойно средствата, вложени в изкопаеми горива. Според доклада по-чистият въздух е спасил около 323 000 живота годишно в най-малко 77 държави, където замърсяването от въглища, нефт и газ е намаляло след 2016 г., допълва ДПА.
Изследователите обаче предупреждават, че изкопаемите горива все още задоволяват над 80 процента от енергийните нужди на света, отделяйки парникови емисии, които продължават да подхранват климатичната криза.
ООН наскоро предупреди, че светът е на път да премине критичния праг от 1,5 градуса по Целзий затопляне над прединдустриалните нива. Отвъд тази граница екстремните метеорологични явления стават по-чести и опустошителни, а рискът от задействане на необратими климатични процеси рязко се засилва, отбелязват изследователите, цитирани от Пи Ей Мидиа/ДПА. Те установиха, че 100-те най-големи нефтени и газови компании в света са на път да надвишат със 150 процента до 2040 г. производствените нива, които биха били съвместими с ограничаването на затоплянето до 1,5 градуса - което е ръст спрямо миналогодишните 138 процента.
В отговор на тези констатации експертите, изготвили доклада, призоваха здравето да бъде поставено в центъра на всяко решение, свързано с климата - от намаляването на емисиите до приоритетите при финансирането.
Проф. Марина Романело, изпълнителен директор на „Лансет Каунтдаун“, заяви: „Десетилетие след Парижкото споразумение нашите заключения са недвусмислени: вредите от климатичните промени върху човека растат по-бързо от мерките, които светът предприема, а в много случаи дори се ускоряват. Безспорно е постигнат реален напредък в областта на чистата енергия, готовността на здравните системи и регулациите за защита на населението - и всичко това вече носи реални ползи за местните общности“. Според нея обаче този напредък е твърде бавен, твърде малък и не достига до тези, които се нуждаят най-много от него. „Ето защо призоваваме климатичните промени официално да бъдат признати за глобална извънредна здравна ситуация, а здравето да бъде поставено в центъра на всяко политическо решение за климата“, допълни проф. Романело.
„Тези цифри говорят за явна извънредна ситуация. Темпът, с който нарастват климатичните заплахи за здравето, се ускорява. Същевременно смъртните случаи, свързани с жегите, достигнаха рекордно високи нива, а икономическите последици удрят най-силно най-уязвимите сектори и общности. Рисковете стават още по-сериозни, когато се вземе предвид как различните опасности си взаимодействат и се усложняват взаимно", каза още тя, цитирана от ДПА.
„В същото време сушата се разпространява, а светът се люшка между две крайности - едни региони пресъхват, докато други потъват в наводнения. Това не е просто постепенно влошаване, това е коренна промяна в климата, която трябва да бъде призната за глобалната извънредна здравна ситуация, каквато всъщност е“, отбеляза проф. Марина Романело, цитирана от ДПА.