Климатичните промени са допринесли за катастрофалното срутване на ледник и скали в Непал, показва анализ

Причиненото от човека глобално затопляне е довело до изтъняване на ледниците и размразяване на вечната замръзналост в планините, което вероятно е спомогнало за нарушаването на устойчивостта на хималайския склон, срутил се през миналия месец и предизвикал катастрофални наводнения в Непал, съобщи АП като се позова на доклад на международната научна мрежа - World Weather Attribution. Климатичните промени не са единствената причина за бедствието от 26 август, като мащабното земетресение в Непал през 2015 г. може допълнително да е отслабило скалната маса години по-рано, е един от изводите на учените.
„Това бедствие не беше екстремно метеорологично събитие, но отпечатъците от климатичните промени все още се виждат ясно в дългосрочните изменения“, казва в изявление за пресата Бен Кларк, климатолог от Импириъл Колидж Лондон (Imperial College London), работил по анализа.
Повече от 1300 души загинаха, а над 5000 остават в неизвестност, след като огромна част от скала и лежащ над нея ледник се срутиха близо до границата на Непал с Китай. Последвалият порой от вода, лед и скални блокове премина през населените места по протежение на коридора на река Тришули и нанесе щети за милиарди щатски долари.
Климатолозите казват, че в Хималаите повишаващите се температури карат ледниците да се свиват и да размразяват трайно замръзналата почва, която помага за скрепяването на напуканите планински скали. Това означава, че климатичните промени могат да променят не само метеорологичните опасности като горещини и проливни дъждове, но и стабилността на самите планини, застрашавайки селищата, намиращи се в тесните речни долини отдолу.
Анализът не изяснява дали срутването щеше да се случи без климатичните промени, причинени главно от отделянето на парникови газове при изгарянето на горива като петрол, газ и въглища. Изследователите обаче стигат до заключението, че затоплянето е засилило няколко процеса, които в продължение на десетилетия са правили склона по-нестабилен.
Докладът установява, че една от най-ясните промени, пряко свързани с климатичните промени, е повишаването на височината на границата на замръзване.
Според анализа затоплянето е изтласкало нагоре надморската височина, на която почвата остава постоянно замръзнала, с приблизително 100 метра на десетилетие. Затова скалите, намиращи се на по-голяма надморска височина  са изложени на по-дълги периоди с температури над нулата, размразявайки вечно замръзналите места и причинявайки пукнатини в леда, което в крайна сметка отслабва скалната повърхност под леда.
Според доклада свиването на ледниците също е изиграло роля за отслабването на склона. Ледниците в региона губят маса от десетилетия насам с темп, равняващ се на изтъняване с повече от половин метър всяка година, констатира докладът. Ледникът Лангтанг Лирунг, разположен в региона, където се случи бедствието миналия месец, се е оттеглил с около половин километър от 90-те години на миналия век насам, оголвайки скала, която някога е била покрита с лед.
Хималайският регион съдържа най-големия обем сняг и лед извън полярните области. Повече от 63 000 ледника в района захранват най-малко 10 големи азиатски речни системи и осигуряват продоволствената, водната, енергийната сигурност и препитанието на милиарди хора. Различни проучвания обаче установяват, че около 78 процента от ледниковата площ, намираща се между 4500 и 6000 метра над морското равнище, е силно изложена на затоплянето. Доклади на Организацията на обединените нации сочат, че между 2000 г. и 2019 г. ледниците са губили по 267 милиарда тона лед годишно, което е приблизително равно на масата на 46 500 Хеопсови пирамиди в Гиза.
Тъй като ледниците се свиват, те могат да освободят натиска, който е помагал за поддържането на съседните скални стени, като същевременно произвеждат допълнително количество разтопена вода.
Седмиците преди срутването на 26 август също са били необичайно топли. Юли и август 2026 г. са били най-топлите месеци, регистрирани на местно ниво, показва анализът.
„Като изключим потенциалните геологични фактори като земетресения, които отслабват скалната основа, всички останали фактори се влошават от причинените от човека климатични промени“, каза Фридерике Ото, климатолог от Импириъл Колидж Лондон и един от авторите на доклада.
Непал е разработил планове за намаляване на риска от бедствия и системи за предупреждение, но изследователите смятат, че мащабът и скоростта на срутването са претоварили тези системи за защита. За разлика от наводненията, причинени от валежи, които понякога могат да бъдат прогнозирани часове или дни напред, катастрофалните срутвания на склонове в отдалечени високопланински райони могат да възникнат внезапно и остават изключително трудни за предвиждане.
По-добрият мониторинг на голяма надморска височина, наблюдението на Земята и системите за предупреждение биха могли да намалят някои от рисковете, се посочва в доклада.
„Най-важното нещо за минимизиране на риска в този регион е бързо да се спре използването на изкопаеми горива, които водят до повишаване на глобалните температури“, каза Ото. „Всички тези фактори, за които говорихме - топенето на вечната замръзналост, топенето на ледниците и т.н. - просто ще се влошават. А това означава, че събития като това ще стават по-чести.“