Книга за римските провинциални монети в Пауталия представи в Регионалния исторически музей в Кюстендил доц. Светослава Филипова

Римските провинциални бронзови монети, откривани в градската територия на античната Пауталия, разкриват важни данни за икономическите и търговските контакти между градовете в региона през II–III век. Това показва новото изследване на доц. Светослава Филипова от Регионалния исторически музей в Кюстендил, представено в книгата й „Римските провинциални бронзови монети в градската територия на Пауталия (II–III в.)“.
Проучването обхваща територията на древна Пауталия, включваща днешните Кюстендилска, Пернишка и част от Благоевградска област. Анализът на монетните находки очертава динамиката на връзките между античните градове и промените в монетосеченето през периода, разказа пред БТА доц. Филипова.
Според изследването в ранния етап на функциониране на провинциалните монетарници най-широко разпространени в района са монетите на Пауталия, следвани от тези на Сердика. През 217 г., в края на управлението на император Каракала, голяма част от монетарниците прекратяват дейността си, което води до промени в паричното обращение.
Монетите на Марцианопол, Никополис ад Иструм и Хадрианопол – три от водещите градове на Балканите – почти не достигат до Пауталия, тъй като са насочени към военните нужди в Северна България. Празнината в обръщението се запълва от по-ранни емисии, както и от монети на Никея, който е доста отдалечен град, но чиито монети се откриват на цялата територия на България, и по-късно на Виминациум, където е създадена нова монетарница с широко разпространение в региона.
Доц. Филипова отбелязва, че през средата на III век територията на Пауталия остава сравнително отдалечена от военните конфликти по Дунавския лимес. Това позволява монетите, откривани в района, да отразяват предимно ежедневните икономически отношения и търговски обмен , т.нар. търговски пари.