Комисията по образованието и науката в Народното събрание на днешното си заседание продължава да обсъжда на първо гласуване шест законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Те са внесени от май до септември от народни представители от различни парламентарни групи.
На извънредно заседание образователната комисия на 16 септември започна обсъждането на няколко законопроекта за изменение и допълнение на ЗПУО. До 15 септември внесените законопроекти бяха 11, но на заседанието на 16 септември председателят на комисията Димитър Здравков от парламентарната група на „Прогресивна България“ каза, че точките за тогавашното заседание вече са 13. Беше предложено тогава да бъдат обсъдени само законопроектите, свързани с религията и с езиковата интеграция, но за около три часа бяха разгледани законопроектите за изучаването на религия в училище. Депутатите не стигнаха до първо гласуване на законопроектите и Димитър Здравков съобщи, че обсъждането ще продължи на заседанието на комисията в сряда, на 23 септември.
В дневния ред на образователната комисия за днес, публикуван в сайта на парламента, се съобщава, че продължава обсъждането на шест законопроекта за промени в Закона за предучилищното и училищното образование. В началото на заседанието бе съобщено, че днес ще се обсъжда езиковата интеграция в тези шест законопроекта.
Сред присъстващите на заседанието са заместник-министърът на образованието и науката д-р Таня Панчева, експерти от Министерството на образованието и науката, председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов, председателят на Сдружението на директорите в средното образование Асен Александров и други.
В законопроекта от 7 май, внесен от Костадин Костадинов и народни представители от „Възраждане“, се предлага въвеждането на учебен предмет „Добродетели и религии“ като част от общообразователната подготовка в българското училище с цел осигуряване на системно и последователно обучение, насочено към формирането на ценности и придобиването на основни познания за религиите като елемент от цялостното образование на личността. Към момента в образователната система липсва цялостна и устойчива рамка за изучаване на добродетелите и религиите. Отделни теми, свързани с религиозната традиция, ценностите и морала, са застъпени фрагментарно в различни учебни предмети без необходимата последователност и дълбочина. Това затруднява разбирането на ключови исторически, културни и обществени процеси, които са тясно свързани с ролята на религията като културен и обществен фактор в развитието на България и Европа. Източното православие е признато от Конституцията на Република България като традиционно вероизповедание и има съществено значение за формирането на българската историческа и културна идентичност. В този контекст възможността за изучаването му в рамките на учебния предмет „Добродетели и религии“ следва да се разглежда като образователна необходимост, а не като налагане на вероизповедание. Законопроектът гарантира свободата на избор чрез предвиждането на алтернативни учебни програми по предмета „Добродетели и религии“ – с елементи на вероизповедно обучение и без елементи на вероизповедно обучение. По този начин се запазва светският характер на образованието и се изключва възможността за индоктринация.
В законопроекта от 3 юни, внесен от Красимир Вълчев и народни представители от ГЕРБ-СДС, се отбелязва, че езиковата интеграция е политика и дейност, която се осъществява в редица страни по света и се изразява в интензивно обучение на деца и ученици за овладяване на езика преди започване на обучението по всички останали предмети. Владеенето на българския език на комуникативно и четивно ниво е базово условие за формиране на всички останали компетентности и за успешно интегриране на всяко дете в българската образователна система. Образователните резултати показват, че значителен процент от българските ученици имат слаби и незадоволителни резултати по всички предмети заради недостатъчното владеене на българския език. Независимо от създадените условия и усилията за обхващане на всички деца в задължително предучилищно образование, ежегодно в първи клас постъпват хиляди ученици, които не владеят българския език в достатъчна степен. Това възпрепятства пълноценното им обучение по всички предмети. Те бързо натрупват дефицити, демотивират се и в крайна сметка отпадат (формално или не) от образователната система, се посочва в законопроекта.
Законопроектът от 22 юли, внесен от Елисавета Белобрадова и от народни представители от „Демократична България“, актуализира целите на предучилищното и училищното образование чрез включването на медийната грамотност, критическото мислене и обучение за работа със съвременни технологии и изкуствен интелект. Предлага се въвеждането на стратегическа рамка за цифровизация и използване на изкуствения интелект в образованието като инструмент за постигане на ранен достъп до качествено образование. Законопроектът поставя ранното детско развитие като основен национален приоритет. С проекта се предвижда възможност за периода от 1 юни до 14 септември, по решение на общинския съвет, да бъде определяна такса за посещение на самостоятелните детски ясли и детските градини. Предвижда се и нормативно уреждане на фигурата на образователния медиатор. Предлага се въвеждане на мандатност на длъжността „директор“ за срок от четири години и ограничаване на възможността едно и също лице да заема тази длъжност за повече от два последователни мандата.
Законопроектът от 23 юли, внесен от Димитър Здравков и народни представители от „Прогресивна България“, предвижда да има нова форма на езикова подкрепа – подготвителен езиков клас преди постъпването в първи клас. Предлага се и включването на учебния предмет „Добродетели и религии“ като част от задължителните учебни часове в учебния план. Изучаването на предмета ще става по утвърдени от министъра на образованието и науката алтернативни учебни програми с елементи на конфесионално обучение (с акцент върху религиите, като религия – православие, или религия – ислям) или без елементи на конфесионално обучение (с акцент върху добродетелите – етика и гражданско образование). Изборът по каква учебна програма да се обучава ученикът ще се взема от него или от родителите му съгласно нормативната уредба. По предмета няма да се пишат оценки. Предвижда се новият учебен предмет „Добродетели и религии“ да се въвежда последователно, като от учебната 2028/2029 година се започне от първи клас.
Законопроектът от 27 юли, внесен от Николай Денков и народни представители от „Продължаваме промяната“, предлага създаването на общообразователен учебен предмет „Добродетели и ценности“, който да осигури систематично обучение, насочено към нравственото, гражданското и културното развитие на учениците. Предметът няма конфесионален характер и не цели религиозно възпитание или формиране на принадлежност към определено вероизповедание. В него знанията за религиите се разглеждат като част от историческото, културното и духовното наследство на човечеството. Предложеният подход съответства на конституционните принципи за светски характер на държавата, свобода на съвестта и равнопоставеност на гражданите независимо от техните религиозни убеждения.
Законопроектът от 14 септември, внесен от Красимир Вълчев и Тома Биков от ГЕРБ-СДС, има за цел да се усили възпитателната функция в системата на училищното образование и да се разшири достъпът до програми по религии. Възпитанието в добродетели е основна част от формирането на общочовешки и граждански ценности у децата. Въвеждането на отделен час, ориентиран към ценностното формиране на личността и възпитанието в добродетели, е най-силният инструмент за това. Законопроектът предлага плуралистичен и демократичен подход с алтернативни учебни програми по избор на родителите и на ученика – със и без елементи на конфесионално обучение. Общото между различните алтернативни учебни програми следва да бъде тяхната насоченост към духовността и универсалните човешки ценности и добродетели. Часът може и следва да се използва и за постигането на по-широки възпитателни цели, като например гражданско възпитание, по-задълбочено изучаване на философия, формиране на нагласи срещу зависимостите и други.