Комисията по образованието и науката в Народното събрание обсъди днес предложения за езиковата интеграция в училище, включени в законопроекти за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО).
На днешното си заседание комисията продължи да обсъжда на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Те са внесени от май до септември от народни представители от различни парламентарни групи. Днес бе решено да се обсъждат законопроектите, в които се предлага да има езикова интеграция, но депутатите отново не стигнаха до гласуване и ще продължат с обсъжданията през следващата седмица.
Заместник-министърът на образованието и науката д-р Таня Панчева представи становището на Министерството на образованието и науката (МОН) по внесените законопроекти, свързани с езиковата интеграция в училище. Тези изменения и допълнения са предвидени в няколко законопроекта за Закона за предучилищното и училищното образование.
Във връзка със законопроект, внесен от народния представител Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС) и група народни представители, Министерството на образованието и науката (МОН) подкрепя основните положения в законопроекта, но смятаме, че за някои от предложенията е необходимо да има дискусия, за да се намери най-целесъобразното решение. Такива са въпросите, свързани с интеграционното обучение, с подготвителната езикова група в детската градина, с подготвителен езиков клас като възможност преди всеки от класовете в училищното образование и за повтарянето на първи клас във всеки от случаите, когато очакваните резултати на ниво учебна програма по български език и литература не са постигнати, каза заместник-министър Панчева.
Тя обясни, че във връзка със законопроекта, внесен от Елисавета Белобрадова („Демократична България“) и група народни представители, от МОН принципно подкрепят основните положения в законопроекта по темата, но считат, че за някои от предложенията е необходимо да има дискусия. Целта е да се намери най-целесъобразното решение. Такива са въпросите, свързани с осигуряване на езикова подкрепа на децата и учениците, съобразно техните потребности на всеки етап от тяхното развитие, въвеждане на интеграционно обучение, разработване на специални учебници и учебни помагала по български като втори език, както и въвеждането на изискването за допълнителна квалификация за преподаване на български език като втори на учителите, осигуряващи езикова подкрепа. Категорично не можем да подкрепим въвеждането на законови текстове за българския език като втори, доколкото за голяма част от децата и учениците с майчин език, различен от българския, българският език не е чужд език, заяви заместник-министърът на образованието.
Подкрепяме изцяло законопроекта, който е внесен от Димитър Здравков („Прогресивна България“) и група народни представители. В него се предвижда степента на владеене на българския език да бъде установявана чрез стандартизирани инструменти, утвърдени от министъра на образованието и науката, при постъпване на дете или ученик за първи път в системата на предучилищното и училищното образование.
Въвежда се нова форма на езикова подкрепа - подготвителен езиков клас преди постъпване в първи клас за по-успешно обучение на деца, които не владеят българския език в достатъчна степен. Предвидена е и възможност за повтаряне на първи клас в случаите, когато ученикът не е постигнал очакваните резултати, обясни д-р Таня Панчева.
Представители на институции, образователни асоциации и неправителствени организации изразиха позициите си по внесените законопроекти, свързани с езиковата интеграция в училище на днешното заседание на Комисията по образованието и науката в парламента.
Председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета Диян Стаматов заяви, че организацията подкрепя законопроектите най-вече в частта за езиковата интеграция. Той обаче смята, че не трябва да се бърза с прилагането на разпоредбата и е необходимо да се осигури време за изготвяне на диференцирана методика и за квалификация на широк кръг учители, не само на началните.
Председателят на Сдружението на директорите в средното образование Асен Александров подкрепи законопроекта, като посочи, че години наред темата не е обсъждана открито заради опасението, че говоренето за владеене на български език ще бъде възприето като дискриминация. По думите му българската образователна система е сред най-подкрепящите в Европа, но подкрепата има ефект, само ако детето желае да я приеме.
Програмният директор „Образование" в УНИЦЕФ България Мария Янкова приветства мерките за езикова подкрепа и настоя за разработване на специализирана методика за преподаване на български език, особено за децата, за които не е майчин.
Народни представители от Комисията по образованието и науката в парламента също обсъди предложения за езиковата интеграция в училище, включени в законопроекти за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование.
Мисля, че необходимостта от езикова интеграция е безспорна и това е от дълго време. Тук сме, за да обсъдим и приемем промени в закона, което означава, че нашата задача е да приемем рамка, но тя да включва всичко необходимо, за да може след това Министерството на образованието и науката (МОН), което ще има основната тежест при подготовката на промените, да изпълни със съдържание всяка една от тези мерки. Много важно е да се дефинират различните групи на деца и ученици, които имат нужда от допълнителна подкрепа по български език, каза Йорданка Фандъкова от парламентарната група (ПГ) на ГЕРБ-СДС.
Добре е такава работна група да бъде съставена с добро представителство в нея, която да извърши работата по съставянето на един добър общ законопроект, каза председателят на образователната комисия Димитър Здравков от ПГ на „Прогресивна България“.
От „Възраждане“ ще подкрепим законопроектите, които предвиждат допълнително обучение по български език за ученици в различна възраст и това е проблем, с който се сблъскват училищата от години в цялата страна, каза Ангел Янчев от ПГ на „Възраждане“.