Космическите амбиции на Европа са изложени на риск заради зависимостта от НАСА, предупреждава ЕКА

Европа трябва да стане по-малко зависима от технологиите и програмите за изследване на НАСА, ако иска да запази статута си на водеща космическа сила, според ръководителя на Европейската космическа агенция (ЕКА), цитиран от "Файненшъл таймс". 
Генералният директор Йозеф Ашбахер посочва, че сътресенията около предложените сериозни съкращения във финансирането на НАСА е "сигнал за тревога" за Европа. Причината е, че  около половината от бюджета на ЕКА за изследвания може да бъде засегнат от решенията за финансирането на американската космическа агенция.
"В някои области сме били прекалено зависими от НАСА", каза Ашбахер пред "Файненшъл таймс". По думите му НАСА винаги ще бъде важен партньор, но "моделът на партньорство, който имахме в миналото, може да не работи в бъдеще". 
Страните-членки на агенцията обсъждат въздействието върху европейските програми за изследвания и наука на предложенията на Белия дом за съкращаване на годишния бюджет на НАСА с 25 процента, с намаление от близо 50 процента на разходите за наука. 
Те разискват как да преразгледат финансирането и международните партньорства, за да направят европейските космически мисии по-автономни, когато се срещнат през ноември, за да определят следващия тригодишен бюджет на Европейската космическа агенция.
Въпреки че 95 процента от общия годишен бюджет на ЕКА от 7,7 милиарда евро не зависят от решенията, взети в САЩ, около половината от 600-те милиона евро, отпуснати за пилотирани и роботизирани изследвания тази година, разчитат на текущите планове за разходи на НАСА, посочва Ашбахер.
Очаква се ЕКА да поиска още по-голям бюджет за изследвания на срещата през ноември.
Белият дом предложи да бъдат съкратени няколко проекта, важни за европейските космически амбиции. Сред тях са "Лунар Гейтуей" (Lunar Gateway) - космическа станция, предназначена да орбитира около Луната, и част от планираната програма "Артемис Муун" (Artemis Moon) - превозното средство за реализиране на много от лунните амбиции на Европа.
Участието на САЩ в ръководената от ЕКА мисия на марсохода "Розалинд Франклин", чийто старт е предвиден за 2028 г., също е под заплаха. 
Някои технологии и възможности, като тези, предоставени на мисията "Розалинд Франклин", са жизненоважни за Европа, ако тя възнамерява да запази позицията си на водеща космическа сила, отбелязва Йозеф Ашбахер.
"Можем да наречем това малка криза в определени области. Ние се нуждаем от тези технологии, независимо дали НАСА ще даде своя принос или не, защото те са необходими за всяка бъдеща изследователска мисия, независимо дали на Луната, Марс или някъде другаде", каза още генералният директор на Европейската космическа агенция.  
ЕКА също така проучва възможността за по-тесни връзки със страни като Индия, която има за цел да изпрати хора на Луната до 2040 г.