Краеведът и журналист Божидарка Златарева от Разград определи Пенчо Славейков като „велико съчетание на голям поет и голям човек“. Тя потърси репортер на БТА и разказа личните си спомени и впечатления от творчеството на поета по повод кампанията на БТА „Пенчо Славейков и българският модернизъм“, посветена на 160-ата годишнина от рождението му.
Още като дете Златарева се среща с името на Славейков чрез семейната история. В тетрадка, в която майка й записвала произхода на рода, било отбелязано, че нейна далечна прабаба е била млечна сестра на бащата на Пенчо Славейков – поета и общественик Пенчо Рачов Славейков. „Обясниха ни, че това не е роднинска връзка, а изява на добрина, на човещина“, обясни Божидарка Златарева. Тя подчерта, че в бедните следвоенни години книгите били особено ценни за нея и сестра й. След като прочели книгите за своята възраст в тогавашната градска библиотека, двете започнали да четат и литература за възрастни. Така още като ученичка в прогимназията Божидарка Златарева се срещнала с творчеството на Пенчо Славейков.
По-късно личната й съдба допълнително я доближила до поета. На 33 години тя загубила майка си. „Беше голямо страдание за нас, травма, която ми остана за цял живот“, спомня си Златарева. С времето тя започнала да възприема страданието като обща човешка връзка със Славейков. „С годините разбрах, че страданието учи, възпитава добрите хора и ги прави по-чувствителни, по-добри към другите индивиди. Така за мен Славейков стана един от любимите ми автори“, каза Божидарка Златарева.
Тя разказа, че след завършването на Разградската гимназия работи като учител, а по-късно учи в Библиотечния институт в София. Следва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През годините работи като библиотекар и журналист, занимава се с краезнание и пише книги за миналото на Разград.
Спомен за студентските й години е изпитът по българска литература, на който един от въпросите бил за Яворов. Тогава, с категоричността на 20-годишна студентка, Златарева заявила, че не харесва поета, но ще говори за него. Когато изпитващите я попитали кого предпочита пред Яворов, тя посочила Славейков и говорила за ролята му в кръга „Мисъл“, стремежа му да модернизира и европеизира българската литература и отношението му към „фасулковците“.
През годините Златарева прочита всичко, което успява да открие от и за Пенчо Славейков, като променя и отношението си към Яворов. Днес тя казва, че още по-силно оценява стоицизма и силата на Славейков, преминал през тежки физически изпитания. „Сега, когато и аз трудно вървя, почти като Славейков, поради заболявания, оценявам стоицизма и страданието на Славейков. За мене той е велико съчетание на голям поет и голям човек“, подчерта Божидарка Златарева.
Краеведът и журналист се обръща към поета и с думите „Сърцето ми ще бъде вечно твое“ – лайтмотив от стихотворение на немски поет от началото на XIX век, чиито текстове са използвани и в песни на Шуберт.