Кристо през любовта на Юлия и Мариан Баховски - румънка и българин, които обичат изкуството

Юлия и Мариан Баховски са семейство в живота. Тя е румънка, той българин. И двамата са влюбени в творчеството на Кристо и са ходили в Италия, Англия и Франция, за да видят последните му три прояви. В рамките на представянето на новото списание ЛИК „Кристо и Жан-Клод на 90 във вечността“, в пресклуба на БТА в Букурещ двамата разказват цветно за това – в спомени, снимки и албуми.
Но как изглежда Кристо през личната история на едно българо-румънско семейство?
„Една от причините да се влюбя в България е Кристо. Със съпруга ми Мариан навремето се запознахме в София и първото нещо, за което той ми разказа, първата сериозна тема, която нашето приятелство постави, беше гениалността, изкуството на Кристо – за този художник, артист, за любовта му с Жан-Клод. Бях много впечатлена. Влюбих се в Мариан и в Кристо. И пътувахме до трите дестинации, тръгнахме по проектите му от любов към Кристо и България. Бяхме в Италия, видяхме плаващите кейове, бяхме в Лондон, видяхме Мастаба, след това бяхме в Париж и видяхме опакованата Триумфална арка“, разказва за БТА Юлия Баховски.  
Тя споделя, че за нея най-силно е било преживяването в Италия.
„Когато пристигнахме, първоначално се придвижвахме с кола и по всички магистрали в Италия имаше табели с надпис „Към плаващите кейове“. Където и да ходехме, по кафенета, вестниците... Нямаше вестник без статия за Кристо и навсякъде пишеше, че е от България“, спомня си румънката и допълва:
„Да видиш хиляди хора от цял свят, от различни култури, телевизии, журналисти, фотографи, деца, хора инвалиди, които реално се движат по вода, беше невероятно. Винаги съм се чудела дали творчеството на Кристо е повече изкуство или повече инженерство, но е нещо божествено, което би трябвало да се популяризира много повече и се надявам с това представяне на ЛИК всеки един българин да стане горд, че има такъв творец в България“.
Тя е изумена от красивия пейзаж и от използвания от Кристо плат.
„Неусетно минаваш от суша по вода, вървиш по вода и се озоваваш на средата на езеро. Наоколо пейзажът беше толкова красив. Лято, слънце, езерото и небето бяха толкова сини, островите зелени, а платът си променяше цвета и ставаше много по-ярък в зависимост от движението на водата“, разказва Юлия Баховски.
С вълнение си спомня и моменти от Париж. Наемат си хотел близо до Триумфалната арка и я наблюдават в различни части от деня – сутрин по изгрев, вечер по залез, през нощта, от ъгъла на различни улички.
„Имаше доброволци, включително българи, които раздаваха парчета от плата, с който беше опакована арката, и попитаха от коя страна сме. Казахме, че сме от България, а отговорът беше: „Вие сте от страната, от която е този гений". Там видях една голяма общност от хора, водена от една идея – да видят изкуство, което трае само три седмици и е достъпно за всеки един човек“, споделя Юлия Баховски, а Мариан вади от раницата си парченце плат – останало като скъп спомен в семейния им архив.
Носи и малка кремава кола.
„Аз я направих. Кристо ме вдъхнови. Не е точно копие на неговия проект, защото съм използвал прозрачен материал. При него е един по-жълтеникав плат. Това фолксвагенче е било опаковано за първи път в Париж от Кристо и Жан-Клод в един двор, като една игра с материалите. Колата им била предоставена от техен приятел, да експериментират върху нея. После му я връщат“, обяснява Мариан Баховски.  
И разкрива, че мечтае да направи изложба.
„От самото начало нашето ходене по следите на Кристо имаше концепция – да се събере достатъчно снимков материал, за да направя една фото изложба, и с мои обекти, в Румъния за опознаването на този артист, а защо не и в България. Търся подходящото място“, споделя българинът.
Той има идея снимките да бъдат каширани и част от тях да бъдат изложени навън, на ограда, във външна среда.