Културните маршрути са механизъм за постигане на целта за обединение на институциите, организациите, местната власт и общностите около общото културно наследство. Около това мнение се обединиха по време на пресконференция участниците в Националното информационно събитие „Културни маршрути – България 2026“, което се провежда в Пловдив и Хисаря. БТА е медиен партньор на форума.
Директорът на Европейския институт за културните маршрути в Люксембург и изпълнителен секретар на Разширеното частично споразумение за културните маршрути на Съвета на Европа Руи Гомеш заяви, че България е сред държавите, които участват в програмата от самото начало. Според него наличието на сертифицирани маршрута в страната показва активна работа за опазване и популяризиране на културното наследство. В момента сертифицираните културни маршрути са 52, но има място за още, а България разполага със значителен потенциал за развитие в тази област, посочи той. Гомеш подчерта, че между маршрутите няма конкуренция, а сътрудничество, като всеки от тях допълва останалите.
Заместник-кметът на Пловдив Пламен Панов посочи, че участието на града в Кирило-Методиевския културен маршрут е особено значимо, тъй като именно от Пловдив започва традицията на честванията на светите братя Кирил и Методий. По думите му ползите от включването в културните маршрути са многобройни, а днешната конференция е един от резултатите от това сътрудничество. Той съобщи, че в началото на следващата година Пловдив, Хисаря и Стара Загора планират съвместен проект, който предвижда изграждане на обща билетна система и туристически пакети. „Ние не сме конкуренти, а партньори в привличането на посетители“, подчерта Панов.
Кметът на Хисаря Ива Вълчева отбеляза, че форумът дава възможност да се види кои градове и организации участват в културните маршрути и как могат да работят заедно за популяризирането на България. По нейните думи всички институции в страната трябва да обединят усилията си за популяризиране пред света на българското културното наследство. Тя посочи, че членството на Хисаря в мрежата на термалните градове ще донесе ползи както за общината, така и за страната.
Заместник-кметът на Бургас Диана Саватева посочи, че включването в Кирило-Методиевския културен маршрут е обединило различни институции и организации в града около обща кауза. По думите ѝ културните маршрути дават възможност както отделните локации, така и държавата като цяло, да се позиционират по положителен начин пред международната аудитория. „Ще направим всичко възможно Бургас да се включи в Европейски маршрут на жените писателки“, каза още Диана Саватева.
Председателят на организационния комитет проф. д-р Славия Бърлиева отбеляза, че форумът привлича нови участници към инициативата и показва потенциала на българското културно наследство за създаване на нови маршрути и изследване на различни региони в страната.
Главният координатор на събитието д-р Елка Златева заяви, че форумът е резултат от доброто сътрудничество между участниците. По думите ѝ, макар всеки маршрут да е самостоятелен, националната подкрепа е от съществено значение за постигането на по-добри резултати. Тя отбеляза, че популярността на програмата расте и все повече организации се включват в нея.
Изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО Ирена Тодорова акцентира върху ролята на носителите на културното наследство и необходимостта да бъдат изграждани по-силни връзки между хората и местата, които посещават. „Повче от необходимото е такива форуми да бъдат мост между всички, участващи в опазване на културното наследство. Трябва да създаваме емоция и връзка с местата, които посещаваме. Хората, пазители на наследството, трябва да бъдат водещ“, каза тя.
Директорът на Държавния културен институт към министерството на външните работи Явор Койнаков посочи, че българските дипломатически представителства по света имат нужда от съвременни и убедителни разкази за страната. Той подчерта значението на културните маршрути за представянето на България като част от европейската културна идентичност и отбеляза, че страната трябва да има активна и водеща роля в тези процеси.
Заместник-кметът на Димитровград Яшо Минков представи културния маршрут „Атриум“, който според него е създаден не за реклама, а като инструмент за представяне на реалното културно и архитектурно наследство. Той подчерта, че маршрутът показва историята такава, каквато е, и насърчава обществения разговор за нея.
Директорът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов отбеляза възможностите за взаимодействие между културните маршрути и инициативите по Дунавската стратегия. По думите му различните културни пластове - от римското наследство до Възраждането и модерността – създават богата картина на българската културна памет. Той посочи още, че Пловдив има важна роля в Кирило-Методиевския маршрут, а празниците, свързани със светите братя, продължават да изграждат съвременни модели на културна идентичност.