Лазерни сканирания разкриват 23 скрити изображения на кораби върху стена на храм от бронзовата епоха в Кипър

Преди около 40 години изследователи откриват древни изображения на кораби върху стена на храм в Кипър, изсечени вероятно наведнъж в края на бронзовата епоха, а сега учените са установили, че са пропуснали близо двадесет и три от тези древни изображения, пише сайтът Phys.org.
През 2024 г. екип от изследователи насочва лазерни скенери с висока разделителна способност към стените на древния храм в Китион-Катари. Сканиранията разкриват 23 потенциални изображения на кораби, почти невидими за невъоръжено око. Оказва се също, че те не са изсечени по едно и също време, а в продължение на цели 300 години – от едно поколение майстори към следващото.
Най-изненадващото е, че екипът дори не е търсил още кораби. „Когато забелязахме всички тези кораби, изпитах огромно вълнение“, споделя Каролайн Барнс от Университета на Британска Колумбия. „Не очаквахме да ги открием – намерението ни при стартирането на проекта беше да сканираме лазерно каменните блокове, за да допълним по-мащабното си изследване върху зидарията с обработени блокове (ашлар) и строителните практики от късната бронзова епоха на острова.“
Според проучването, публикувано в списанието International Journal of Nautical Archaeology, изображенията на корабите са били изсечени върху южната стена на Храм 1, която е гледала към защитен залив – вероятно мястото на древното пристанище, чието точно местоположение остава неизвестно. През 1982 г. са били регистрирани деветнадесет кораба, а още два са открити върху олтар в Храм 4.
С надеждата да разберат по-добре древната зидария, Греъм Браун от Университета в Синсинати и неговият екип използват лазерни скенери с висока разделителна способност, за да реконструират блоковете в 3D формат. Блок след блок те „премахват“ натрупаните с годините повреди, разкривайки нещо, останало незабелязано в продължение на десетилетия: близо двадесет и три древни кораба, повечето от които представляват не повече от няколко изсечени линии.
Едно неочаквано откритие е свързано с малък блок, използван за ремонт и добавен към храма около 150 години след изграждането на останалата част от стената – върху него също е имало изображение на кораб. Според проучването това предполага, че изображенията на кораби не са били създадени наведнъж, а вероятно са добавяни в продължение на столетия.
Изследователите разделят корабите на шест категории, надявайки се да ги съпоставят с по-широкия корпус от изображения на плавателни съдове в Източното Средиземноморие. Те откриват търговски кораби от Леванта, минойски ветроходни съдове и т.нар. хибридни галери – кораби с асиметрични корпуси, които комбинират традициите на Леванта, Егейско море и Египет, както и един отчетливо кипърски хибриден модел, като всички те датират от различни епохи – както преди, така и след колапса на цивилизациите от бронзовата епоха.
„Терминът „колапс“ често внушава идеята, че всичко е било заличено и е започнало наново много по-късно“, отбелязват Браун и Барнс. В Кипър обаче нещата изглежда са се развили по различен начин: хората са продължили да издълбават изображения на кораби, докато градове на други места са били изоставяни.
Но защо са изобразявани кораби и защо тази практика се е запазила? „Можем да си представим, че корабите и мореплаването са били обичайна част от ежедневието на общността“, казват изследователите, като отбелязват, че този навик никога не е прекъсвал напълно на острова. „Практиката да се издълбават кораби е засвидетелствана в Кипър дори през Средновековието, така че можем да разглеждаме това като непрекъсната традиция през вековете.“
Изображенията в Храм 1 са направени на нивото на очите, което ги кара да изглеждат подобно на силуетите на кораби, акостирали наблизо, докато графитите върху олтара на Храм 4 са издълбани близо до пода. Учените предполагат, че това е създавало илюзия за трептене на светлината от олтарен огън – сякаш корабът „плава в трептяща светлина“.
„Радвам се, че мога да дам на хората възможност не само да научат за графитите с кораби, но и да ги възприемат в един по-реалистичен контекст чрез виртуалната реалност“, казва още Барнс. „Виждам това като възможност да вдъхнем живот на миналото.“