Лекарят Арчибалд Кронин, от чието рождение се навършват 130 години, пише първия си роман само за три месеца

Лекарят Арчибалд Кронин, от чието рождение днес се навършват 130 години, пише първия си роман само за три месеца. Преди това бях писал само рецепти и научни статии, казва шотландският медик, прочул се се романите си „Цитаделата“ и „Замъкът на шапкаря“.
Арчибалд Джоузеф Кронин е роден на 19 юли 1896 г. Израства в Дъмбартон, Шотландия, а впоследствие служи в Кралския флот по време на Първата световна война и получава медицинска степен от Университета в Глазгоу през 1925 г. Става медицински инспектор на мините в Южен Уелс, а по-късно открива частна практика в Глазгоу и Лондон, отбелязва енциклопедия „Британика“.
Въпреки че няма какво друго да пише освен рецептите на пациентите си, той решава да опита късмета си в литературата. Докато се възстановява от пристъп на стомашни язви в една уединена ферма в Шотландия, през 1931 г. Кронин написва „Замъкът на шапкаря“ – роман за шотландски шапкар, обсебен от идеята за благородното си потекло. Книгата, написана само за три месеца, се превръща в бестселър в Англия, а в САЩ „Ню Йорк таймс“ я определя като произведение на романист, „роден да се нареди сред най-великите“.
След това д-р Кронин се посвещава изцяло на литературата. През 1935 г. той написва „Звездите светят отгоре“ – историята на миньорска общност в Северна Англия, базирана на собствените му наблюдения, която бързо привлича вниманието. И докато лондонският „Таймс“ коментира, че авторът има „склонност към мелодрамата“, „Ню Йорк таймс“ го намира за „невероятно подобен на Дикенс“. През 1941 г. книгата е екранизирана във високо оценен филм, режисиран от Карол Рийд за „Метро Голдуин Майер“.
Романът „Цитаделата“ (1937) също е базиран на собствените преживявания на Кронин. Това е историята на млад шотландски лекар от уелско миньорско селище, който открива престижна лекарска практика в Лондон и осъзнава ценностите на живота, който е изоставил. Критиците са сдържани, но читателите са възхитени от романа, коментира „Ню Йорк таймс“.
Романът е екранизиран само година след излизането си, като лентата получава четири номинации за „Оскар“, включително за най-добър филм на годината.
„Ключовете на царството“ също постига голям пазарен успех. При публикуването си през 1941 г. книгата преминава границата от половин милион продадени екземпляра.
Героят на романа е саможертвен католически свещеник, изпратен на дългогодишна мисионерска служба в Китай. Някои критици смятат главния герой за прекалено набожен, но д-р Кронин, който е католик, заявява, че пише въз основа на собствените си познания за религията, отбелязва „Ню Йорк таймс“. 
В края на 30-те години Кронин се премества в САЩ заедно със съпругата си, лекарката Агнес Мери Гибсън, и тримата им синове. Те живеят в щатовете Мейн и Кънектикът, като след Втората световна война писателят придобива американско гражданство.
Към 1958 г. общият тираж на книгите му в Съединените щати надхвърля седем милиона. 
„Всички добри писатели са обхванати от меланхолична, потискаща и депресивна философия. Изглежда, че им липсва стимулът от – няма да кажа християнската етика – но изглежда, че нямат светлина, която да ги води“, коментира по това време успеха си Арчибалд Кронин.
В последните години от живота си писателят работи по „Д-р Финли“ – сериал за двама шотландски лекари, работещи заедно, превърнал се в един от най-дълго излъчваните британски телевизионни сериали.
Арчибалд Кронин умира на 6 януари 1981 г. в болница близо до Монтрьо, Швейцария, където живее през последните 25 години.
Голяма част от романите на писателя са преведени на български, включително „Дамата с карамфилите“, „Дървото на Юда“, „Зелени години“, „Пътят на доктор Шенън“, както и автобиографията му „Приключения в два свята“.