Лесно е да се покаже математиката на деца, каза за БТА Ави Вигдерсон, лауреат на три от най-престижните награди за математика и компютърни науки

Лесно е да се говори за математика с деца, не е никакъв проблем, аз постоянно разговарям с деца за това. Това каза за БТА Ави Вигдерсон, израелският учен, удостоен с три от най-престижните награди за математика и за компютърни науки. Той бе сред 28-те изтъкнати учени, които участваха в 12-ото издание на Хайделбергския лауреатски форум.
Вигдерсон е пример за съчетанието на математиката и компютърните науки, каза при представянето на израелския изследовател преди лекцията му проф. Хелге Холден, председател на Абеловия комитет и член на Научния комитет на Хайделбергския лауреатски форум.
Ави Вигдерсон е лауреат на награда „Неванлина“ за 1994 г. за приноса си към различни аспекти на математическата основа на компютърните науки, сред които теория на изчислителната сложност. През 2021 г. е удостоен заедно с Ласло Ловаш с Абеловата награда – най-престижната награда за математика, сравнявана с Нобелова награда, а през 2023 г. получава наградата „Тюринг“ на Асоциацията за компютърна техника за фундаменталния си принос към теорията на изчисленията, включително преосмислянето на разбиранията ни за ролята на случайността в изчисленията, и за десетилетия на интелектуално лидерство в теорията на компютърните науки.
Вигдерсон заедно с други лауреати на награди за математика и компютърни науки посетиха училища в Хайделберг по време на Хайделбергския лауреатски форум, който се проведе от 14 до 20 септември в Хайделберг.
На децата давам задачи – например да оцветят географска карта, като използват различни цветове за различните страни, каза Вигдерсон за БТА. „Математическите задачи са трудни, знам колко време отнемат. Обяснявам, че за да имат приложение на смартфона си, някой е открил начин задачите да се решават бързо. Всеки има Гугъл Мапс (Google Maps) или Уейз (Waze) , а това означава, че някой е намерил бърз алгоритъм. Ние работим с алгоритми, те са важни. Но на децата започвам да разказвам как се решават задачи, проблеми, как да крият тайни“, обясни изследователят.
Той е роден в Хайфа, Израел, през 1956 г. През 1980 г. завършва компютърни науки в Израелския технологичен институт „Технион“ , а през 1983 г. защитава докторската си теза за изследване на комбинаторна изчислителна сложност в университета Принстън в САЩ. В края на 80-те години на миналия век е преподавател в Еврейския университет в Йерусалим. През 1999 г. се присъединява към екипа на Института за напреднали изследвания (IAS) в Принстън, където работи и до днес. През 2016 г., при отбелязването на 60-ата годишнина на Вигдерсон, директорът на Института казва, че изследователят е поставил началото на златен век в теорията на компютърните науки в IAS, четем в биографията на Вигдерсон на сайта на Международния математически съюз, подготвена въз основа на разговор с учения от Хайделбергския лауреатски форум.
През 70-те години на миналия век теоретиците в областта на компютрите формулират някои фундаментални идеи за същността на изчисленията, сред които и понятията P и NP. P е множеството от проблеми, които компютрите могат да решат лесно, за няколко секунди, докато NP съдържа и проблеми, които компютрите намират за трудни за решаване, което означава, че с известните методи отговорът може да бъде намерен едва след милиони години. Въпросът дали всички тези трудни проблеми могат да бъдат сведени до лесни, т.е. дали P = NP, е фундаменталният въпрос на изчислителната сложност и се счита за един от най-важните нерешени въпроси в цялата математика.
Вигдерсон изследва ролята на случайността в подпомагането на изчисленията и бележи значителни успехи в тази област. Той работи в областта на случайностите, алгоритмите и оптимизацията, сложността на схемите и на доказателствата, квантовите изчисления и комуникации, криптографията.
Според Вигдерсон, който разговаря с журналисти в Хайделберг, изкуственият интелект (ИИ) може да стигне много далеч в решаването на математически проблеми. „Не съм сигурен дали ще може да реши хипотезата на Риман (един от най-важните нерешени проблеми в теорията на числата и в цялата математика -бел. а.) или някой друг специфичен въпрос, който ни интересува, но ще е в състояние да даде много интересни теореми“, каза Вигдерсон. Той добави, че никога не се е изненадвал, че ИИ превъзхожда човека в математиката. „И говоря за ИИ отпреди 15 години, преди настоящия технологичен напредък. Но това са машини, ние също сме машини. Може би работим на различни принципи, но и ние, и ИИ сме родени с алгоритми, взаимодействаме със заобикалящата среда – така играем шах например или решаване математически задачи. Искам да кажа, че във всичко, което правим, следваме алгоритмите, с които сме създадени. Подчиняваме се и ние, и ИИ, на законите на природата“, каза Ави Вигдерсон.