Лятното слънцестоене отбелязва най-дългия ден в годината в Северното полукълбо и поставя началото на астрономическото лято

Лятното слънцестоене в неделя, 21 юни, ще отбележи най-дългия ден в годината в Северното полукълбо и ще постави началото на астрономическото лято, предаде Асошиейтед прес. 
В Южното полукълбо ситуацията е обратната - там се отбелязва най-късият ден в годината и започва зимата.
Думата "слънцестоене" произлиза от латинските думи "sol" - слънце, и "stitium", което може да означава "пауза" или "спиране". 
Лятното слънцестоене бележи края на годишното изкачване на Слънцето по небето, когато то описва най-дългата и най-висока дъга. 
Лошата новина за любителите му е, че след това дните започват да стават малко по-къси с всеки изминал ден до края на декември.
От векове хората отбелязват слънцестоенето с фестивали и паметници, сред които празненствата в навечерието на лятното слънцестоене в Швеция и Стоунхендж, който е проектиран да се подравнява с траекториите на  на слънцето по време на слънцестоенията.
Докато Земята се движи около Слънцето, тя го прави под ъгъл, което води до неравномерно разпределение на топлината и светлината на Слънцето върху северната и южната половина на планетата през по-голямата част от годината.
Слънцестоенията бележат моментите, в които Земята е наклонена най-силно към Слънцето или в обратна посока. Това означава, че полукълбата получават много различни количества слънчева светлина, а дните и нощите са най-неравномерни.
По време на лятното слънцестоене в Северното полукълбо горната половина на Земята е наклонена към Слънцето, което води до най-дългия ден и най-късата нощ в годината. Лятното слънцестоене се пада между 20 и 22 юни. Тази година то е на 21 юни. 
При зимното слънцестоене в Северното полукълбо се случва обратното: горната половина на Земята е най-отдалечена от Слънцето, което води до най-късия ден и най-дългата нощ в годината. Зимното слънцестоене е между 20 и 23 декември. 
По време на равноденствието оста на Земята и нейната орбита се подреждат така, че и двете полукълба получават еднакво количество слънчева светлина.
Думата "равноденствие" произлиза от две латински думи, означаващи "равен" и "нощ". По време на равноденствието денят и нощта траят почти еднакво дълго, макар че могат да имат разлика от няколко минути в зависимост от това в коя част на планетата настъпват. 
Есенното равноденствие в Северното полукълбо може да се падне между 21 и 24 септември, в зависимост от годината, а пролетното - между 19 и 21 март.
Това са само два различни начина за разделяне на годината.
Докато астрономическите сезони зависят от движението на Земята около Слънцето, метеорологичните сезони се определят от времето. Метеоролозите разделят годината на тримесечни сезони въз основа на годишните температурни цикли. Според този календар пролетта започва на 1 март, лятото на 1 юни, есента на 1 септември и зимата на 1 декември.