Двадесет живописни платна, вдъхновени от библейски мотиви и образи, но пречупени през съвременните страхове и представи за края и възможното ново начало, представя Лиляна Дворянова в изложбата „Извори / Пустини“. Експозицията ще бъде открита на 14 септември в галерия „Париж“ в София, информират домакините.
Изложбата „Извори / Пустини“ може да бъде разгледана до 29 септември. Картините не илюстрират конкретни библейски текстове, а използват фрагменти от познати истории и символи, които художничката превръща в отворени сюжети и пренася в друг свят. В него се срещат библейски персонажи и останки от съвременната цивилизация, ангели и необичайни машини, изоставени или горящи градове, пресъхнали морета и лодки, останали върху суха земя.
„В библейската традиция пустинята е особено пространство – място на изпитание, странстване и лишение, но и на среща, откровение и очакване“, казва Дворянова. По думите ѝ в изложбата тя може да бъде едновременно земя след катастрофа и състояние на човека и света. Срещу нея стои водата – извор и живот, дъжд над пресъхналата земя, обещание за възстановяване, но понякога и стихия, способна да заличи познатия свят.
Катастрофата обаче не е основната тема на изложбата. В центъра ѝ е онова, което идва след нея – появата на вода сред пустинята, очакването на дъжда и възможността животът да започне отново. Сред повтарящите се мотиви са хора, които протягат празни съдове към небето, чакат край пресъхналото море, търсят неизвестна земя или преминават покрай извор, без да го забележат.
Особено място в картините заемат ангелите. Те се появяват като посредници и носители на надежда – плетат облаци, поливат небесна градина, укротяват огнен облак или спускат стълба към човек, попаднал сред буря. Водата може да бъде разчетена и като образ на благодатта и дара, а изворът – като възможност за възстановяване там, където изглежда, че нищо повече не може да расте.
Според галерия „Париж“ заглавието „Извори / Пустини“ насочва към две крайни измерения – едновременно физически пространства и състояния на човешкия дух. В богословския прочит на експозицията изворът е свързан с Пресветата Единосъщна Троица, а пустинята – както с местата за уединение и молитва, така и с усещането за богооставеност. В картините водата и пустинята са два отделни свята, свързани чрез молитвата, която често е представена като стълба между небесното и земното.
Апокалиптичното усещане в произведенията може да бъде видяно през съвременните страхове от война, екологична катастрофа или разрушаване на познатия свят, но според авторката този прочит не е единствен. Пустинята може да бъде както реална, така и вътрешна, а спасението – библейско, човешко или просто надеждата, че животът е способен да започне отново.
„Може би затова най-същественият образ в серията е изворът в пустинята. Двете думи в заглавието не са просто противоположности – едната предполага другата. Изворът има най-голям смисъл там, където има жажда; дъждът – там, където земята е пресъхнала; надеждата – там, където има основание да бъде изгубена“, отбелязва Дворянова.
Лиляна Дворянова е магистър по философия от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, магистър по графичен дизайн от Нов български университет и доктор по изобразително изкуство в Софийския университет. Натрупаните знания в различни области намират отражение в работата й, в която картината често се превръща в пространство за разказване. Отделните произведения съдържат персонажи, случки и детайли, но не изграждат еднозначни сюжети, оставяйки зрителя сам да продължи историята.
/ВСР