Лиричният баритон и изящният маниер на оперния певец Банчо Банчевски, от чието рождение се навършват 120 г., го превръщат в любимец на публиката

Музикалният живот в Ловеч има богата история и традиции. Много и големи имена от национално значение са се вписали и останали завинаги в тази история. Но има и забравени талантливи творци, родени в нашия град и дали много от себе си за Ловеч и по световните сцени, чиито имена са потънали в забвение. Роденият на 5 май 1906 г. в Ловеч Банчо Банчевски е един от тях. Това каза за БТА историкът Пенка Чернева, дългогодишен директор на Държавен архив – Ловеч, по повод 120-годишнината от рождението на оперния певец.
Тя добави, че въпреки нерадостния живот на сирак, останал рано без баща, той и трите му сестри растат здрави, весели и жизнерадостни деца под грижите на майка си.
ЛЮБОВТА КЪМ МУЗИКАТА
По думите ѝ твърде рано малкият Банци – както го наричат неговите приятели, проявява интерес към музиката и става неразделен със своята флейта и игрите и веселбите край Осъма и по хълма Стратеш. Още през 1919 г. той изпълнява с успех първата си роля в детската музикална пиеса „Болният учител“, а през 1926 г. под музикалното ръководство на известния ловешки музикален деец и педагог Евстати Павлов е поставена френската оперета „Селска чест“. В нея ролите са отредени на младите певчески сили на Ловеч – Банчо Банчевски, Борис Факиров, Йордан Пенчев (Юрдата), Дочо Дочев, Тодор Каракановски и др.
От 1927 г. Банчевски е студент в Държавната музикална академия – София, нарушавайки семейната традиция на военни офицери. В Дома за бедни студенти на името на Иван Гешов той споделя една стая с бъдещия голям музикант Филип Кутев, а с приятеля си – цигуларят Васил Чернаев, често посещават Ловеч и изнасят концерти.
КАРИЕРА И ОТЛИЧИЯ
„Началото на неговата артистична кариера започва веднага след дипломирането му през 1931 г., когато постъпва в Софийския музикален театър. За няколко години той постига завидно артистично съвършенство и негови партньори са големите Мими Балканска, Надя Ножарова, Асен Русков, Тинка Краева. Лиричният му баритон, изящният маниер и весел нрав го правят любимец на публиката и на младите му колеги“, разказа Пенка Чернева.
Банчо Банчевски е на върха на кариерата си през 1941 г., когато в негова чест Софийският музикален театър му устройва тържествено честване бенефис по повод десет години артистична дейност. След блестящото му изпълнение пред софийския музикален елит той получава много подаръци, цветя и най-високото държавно отличие – орден „Александър Невски“, допълни историкът. Приходите и даренията от концерта са предоставени на юбиляря с пожеланието да продължи музикалната си специализация в чужбина.
СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ В ЧУЖБИНА
От 1942 г. той отива на специализация в Берлинската музикална академия, където по това време учат и други бъдещи светила в българската музика: Парашкев Хаджиев, Панчо Владигеров, приятелят му Васил Чернаев. Усъвършенствал се във вокално и сценично отношение, Банчевски и в Германия бързо става утвърден оперетен певец.
През годините на Втората световна война той известно време прекарва в Швейцария, а от 1945 г. се установява в Париж.
АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА
„В зенита на своите сили е радушно приет и в парижките музикални среди, което му позволява да устрои битието си. Създава дом, семейство, животът му протича доволно. Но негова отдавна лелеяна мечта си остава Америка и през 1951 г. той сам – жена му и дъщеря му не желаят да го последват, се отправя към далечната и непозната земя. Установява се в Ню Йорк, където първоначално работи всичко, каквото му попадне, но не престава да се занимава с музика. Приет е радушно в руския хор на полковник Платов, а след това е и в световноизвестния Хор на донските казаци с диригент Сергей Жаров. С него той обикаля почти всички световни сцени, стигайки и до Япония. Навършвайки възраст, според щатските закони той се пенсионира със скромна държавна пенсия, но продължава да работи като частен музикален педагог“, обясни Чернева.
Жилището му в Ню Йорк се намира в близост до Метрополитън опера и той е добре познат на постоянните посетители, за които е мистър Банчевски, но за българските си приятели той е просто Банчо. Домът му остава отворен за роднини и приятели от България, за чиито хубости той говори винаги с възторг.
Животът му завършва трагично през 1988 г., посочи историкът. „През януари оперната ни прима Гена Димитрова изпълнява ролята на лейди Макбет под диригентството на Владимир Гяуров на сцената на Метрополитън опера. Ловчалията е постоянен посетител, а сега, когато българите бележат изключителен успех, той е особено развълнуван и щастлив. На 23 януари 1988 г., облечен в официален фрак, заобиколен от четирихилядна възторжена публика, Банчевски усеща, че плува в свои води, но това е последната негова радост. На следващия ден вестниците пишат: „82-годишен мъж, който бе редовен посетител на операта, падна от 80 фута височина и намери смъртта си от балкона на Нюйоркската опера.“ Не става ясно и по-късно от разследването дали Банчевски е скочил или паднал. При едно от посещенията на американските разследващи власти в дома на Банчевски при техен разговор с негови съседи за мнението им за него те споделят: „Ние знаем, че Банчо Банчевски по народност е българин, по професия – учител по пеене, но като човек той бе представител на последната генерация истински джентълмени“, разказа Пенка Чернева.
Тя допълни, че в издаденото съобщение на Дирекцията на операта по повод случилото се на 23 януари 1988 г. се казва, че Банчо Банчевски е записан в аналите на историята на Метрополитън опера. А в циклостилна брошура със спомените си за него приятелят му Ненчо Апостоловски пише: „Името му беше голямо, ликът му светъл, гласът – превъзходен. Артист с голям талант, човек с обаятелен характер и благородно сърце, Банчо не трябва да се забравя“.