Литературата трябва да ни учи да се възхищаваме на таланта, да бъдем по-добри и емпатични, каза писателят Емил Андреев във Велико Търново

Литературата трябва да ни учи да се възхищаваме на таланта и да бъдем по-добри, каза писателят Емил Андреев, който представи в Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ във Велико Търново своя последен роман „Варко“. Книгата поставя въпроса за отношението към другия, към различния и към хората, които често остават пренебрегнати заради своята идентичност, въпреки таланта и дарбите си.
Трябва да се възхищаваме един на друг, да сме емпатични, да се обичаме, аз като писател имам едно сечиво – думите и историите, с което искам да подам това внушение на младите хора, каза за БТА Емил Андреев. 
Романът „Варко“ проследява съдбата на своя герой от 20-те години на миналия век до 1989 г. Историята е вдъхновена от няколко детски спомена на писателя – за възрастен мъж с необичаен прякор, за талантлив цигулар и за ромско момче, осиновено от неговия дядо и отгледано като собствен син.
Тази троица от образи се преплита в съзнанието на писателя и постепенно оформя прототипа Варко – човек, поставен в исторически контекст, в който различността, талантът и съдбата му се превръщат в основа на повествованието. Чрез изпитанията и ужасите, които преживява главният герой, романът задава въпроса докога обществото ще продължава да проявява неемпатичност и да осъжда различните. Андреев отбеляза, че подобно отношение не само продължава да съществува в наши дни, но се задълбочава, а най-важното е да бъдат предпазени и отдалечени от него младите хора.
Книгата беше представена пред публиката във Велико Търново от писателя Иван Станков. Той отбеляза, че тя има двойнствена природа. От една страна- класически роман, а от друга е романс. Разказват се няколко любовни истории, между които стои разказът за един музикант, който постепенно се превръща в политически, следователно по някакъв начин исторически, посочи Станков. Героят обикаля почти цяла Европа, но тръгва и се връща в Лом.
Това е една много четивна книга, малка, но забързана, а към финала вече задъхана. Разполага с много герои и с много сюжетни събития, толкова много, че има цели страници без нито едно прилагателно, сякаш самият писател е бързал да излее книгата си преди голямата история да му попречи, каза Иван Станков.
Емил Андреев изрази надежда, че литературата продължава да изпълнява своята възпитателна функция, макар да отбеляза, че в съвременността тя все повече се превръща в стока и форма на развлечение. Според него читателите невинаги търсят в книгите възможност да преживеят чуждите съдби и да станат по-добри, но надеждата остава важна човешка добродетел- част от трите стълба, заедно с вярата и любовта.
Според него книгата има потенциал да бъде адаптирана за екран. Преди години режисьорът Станимир Трифонов е проявил интерес към историята, а самият писател е разработил сценарий за шестсерийна телевизионна продукция.