Литературните музеи не са и не могат да бъдат застинали във времето експозиции, каза във Видин поетесата Диана Сиракова

Литературните музеи не са и не могат да бъдат застинали във времето експозиции. В тях има живот, витае живото слово и духа на класиците, деликатно примесени със съвременната творческа енергия. Сред основните цели на литературните музеи е възпитанието на идните поколения, каза поетесата Диана Сиракова при представянето на новия брой на списание ЛИК „Литература и памет" в Националния пресклуб на БТА във Видин.
Поетесата определи изданието на БТА като "остров, по-точно оазис“ в днешното "чалгализирано културно пространство“, претоварено от издания, фейсбук автори и авторитети. Според нея потапянето в страниците на списанието носи "вътрешно духовно спокойствие“ и усещане за "чист и неподправен интелектуален свят“.
Сиракова открои статията "Нова апология на литературната история“ на проф. Михаил Неделчев, поместена в ноемврийския брой. Тя подчерта думите му, че литературната история е творение, което трябва да бъде постоянно разказвано и преутвърждавано, и приветства критичния му поглед към модите, "връхлитащи литературното поле“.
Сиракова определи днешното литературно пространство като "разбалансирано и хаотично“, в което липсва необходимата задълбочена критика. "Литературната критика не е цензура, тя е огледало. Оглеждаш се в него и виждаш кое не си е на мястото“, посочи тя.
"Затова за мен ЛИК е оазис в настоящия литературен хаос“, заключи Сиракова.