Малък орган в Германия ще свири едно единствено произведение до 2640 година

Малък орган в Източна Германия се превърна в сцена на най-бавното концертно изпълнение в света. Инструментът свири едно и също произведение на композитора Джон Кейдж с изключително бавно темпо в продължение на почти 25 години, съобщава АП.
Рядката смяна на акорда - от седем на осем ноти след добавянето на нова тръба за нотата ла (A4) - бележи завършването на едва четири процента от това 639-годишно музикално начинание. Макар инициативата в германския град Халберщат да започна през 2000 г., самото изпълнение започна на 5 септември 2001 г. - на 89-ия рожден ден на Кейдж. Проектът се откри с пълно мълчание, продължило чак до 5 февруари 2003 г., когато първите акорди най-накрая отекнаха под сводовете на средновековната църква „Свети Бурхарди“.
Планирано е изпълнението на композицията „ORGAN2/ASLSP“ („Възможно най-бавно“) да завърши на 4 септември 2640 г. Специална електрическа система осигурява постоянен приток на въздух към органа, за да поддържа непрекъснатия тон. Самата смяна на акорда се извършва изцяло ръчно, което променя звуковата текстура на инструмента - или чрез добавяне на нови тръби, или чрез заглушаване на досегашните.
Джефри Лепендорф, изпълнителен директор на фондацията „Джон Кейдж тръст“ в Ню Йорк, каза, че с нетърпение очаква да усети разликата преди и след днешната промяна. „Усещаш го с цялото си тяло - отеква по невероятен начин“, коментира той, цитиран от АП.
Американският авангарден творец Джон Кейдж е роден в Лос Анджелис през 1912 г. и издъхва в Ню Йорк през 1992 г. Той остава в историята като признат музикален теоретик и философ, чието единствено указание към тази творба е било тя да се свири „възможно най-бавно и възможно най-тихо“.
Радикалната интерпретация в Халберщат превръща един месец в най-малката времева единица в партитурата. Други пасажи, както и периодите на пълно мълчание, продължават с години.
Проектът вдъхва нов живот на бившата манастирска църква „Свети Бурхарди“, която тъне в руини, преди да бъдат събрани средства за мащабен ремонт, превърнал необичайната арт инсталация в реалност. Непрекъснатият акорд изцяло обгръща посетителите и им предлага неповторимо акустично изживяване, докато се движат из празното пространство на храма.
„Според мен в случая органът свири на самата църква, а не обратното“, казва Лепендорф. „Ако се преместиш дори с пет сантиметра в коя да е посока, звукът се променя драстично, а не просто едва доловимо“.
Произведението ще звучи в продължение на 639 години - от 2001 до 2640 г. Този необичаен времеви диапазон е избран като почит към историческия инструмент в Халберщат, датиращ от 1361 г. - или точно 639 години преди официалното стартиране на инициативата през 2000 г., обяснява Анели Боргман, председател на управителния съвет на фондацията.
Този мащабен времеви хоризонт кара уредниците и посетителите да се замислят не само за наследството на Кейдж, но и за собствената си преходност на фона на непреходната музика. Хората често се питат как ще изглежда светът в края на това пътешествие - дали сградата все още ще е на мястото си и дали град Халберщат, преживял две световни войни, ще устои на климатичните промени?, отбелязва АП.
Инструментът обаче е създаден с мисъл за вечността. Майсторът Йоханес Хюфкен уверява, че изработените от него тръби ще останат непокътнати поне още пет века. „Този проект е отличен пример за мисъл, насочена към следващите поколения - за излизане извън рамките на напълно нормалното и традиционното“, допълва той.
Днешното събитие отбелязва общо 17-ата смяна на акорда от началото на изпълнението. Следващата промяна е насрочена за 5 октомври 2027 г., когато общото звучене ще бъде редуцирано чрез премахването на тръбата за нотата ми (E4). Любопитен детайл е, че предаваните по наследство „финални билети“ за края на концерта на 4 септември 2640 г. вече се продават срещу 2640 евро, допълва АП .