Малко познати документи и забравени дейци на българското националноосвободително движение бяха във фокуса на научен форум в Панагюрище

Малко познати документи и забравени дейци на българското националноосвободително движение бяха във фокуса на научния форум, посветен на годишнината от Априлското въстание. Историци и изследователи представиха нови данни за революционната организация в Първи и Трети окръг.
Програмата на форума акцентира върху ролята на регионалните комитети и значението на документалното наследство. Сред основните теми бяха изследвания на уникални писмени паметници и малко познати дейци на революцията.
Райна Тотева от Средно училище „Сава Савов“ в град Пирдоп представи изследване върху ръкописния вестник „Тръба“ от 1872 г., който е ценно свидетелство за комуникацията в революционната мрежа преди Април 1876 г. Тя акцентира върху начина, по който са се разпространявали идеите на Левски и Каравелов в района на Пирдоп и Средногорието.
Д-р Симеон Цветков от Регионалния исторически музей във Велико Търново анализира спецификата на печата на Първи Търновски революционен окръг като инструмент за легитимация на комитетската дейност. Той уточни, че през 1875–1876 г. комитетите действат като „държава в държавата“. Печатът върху заповеди, разписки за събиране на средства или писма придава на документите официален характер и задължава дейците да изпълняват нарежданията.
Асистент д-р Владимир Терзиев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ предложи нов прочит на спомените и документите на Христо Н. Даскалов, свързани с подготовката на Трети революционен окръг. Той подчерта, че Врачанският окръг е изправен пред сериозни предизвикателства, свързани с доставката на оръжие от Румъния. Документите на Даскалов разкриват сложната мрежа от контакти и опитите за преминаване на Дунав.
Журналистът и краевед Ани Саргавакян открои участието на представители на Българската православна църква в революционните комитети във Врачанско. Тя подчерта, че манастирите в Северозапада (като Черепишкия и Долнолозенския) са служили като убежища, складове за оръжие и места за тайни срещи. Духовниците са били естествени „информационни възли“.
Събитието е част от програмата на Комитета за отбелязване на 150 години от Априлското въстание, сформиран от Българската академия на науките (БАН). Комитетът е създаден по инициатива на Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) и ръководството на БАН. Целта е да се отбележи подобаващо, на национално ниво, годишнината от знаковото събитие в българската история, довело до Освобождението на България.