Манастирът „Свети пророк Илия“ край сливенското село Чинтулово отбеляза днес храмовия си празник със света литургия, водена от архимандрит Стефан.
В проповедта си архимандрит Стефан посочи, че Свети пророк Илия е сред най-великите старозаветни пророци и един от най-почитаните предвестници на Божието царство. По думите му животът на пророка е свидетелство за служението на Божията правда и за силата на непоколебимата вяра.
Той обърна внимание на старозаветния разказ за срещата на пророк Илия с Бога, като припомни, че Господ не се явява в огъня, бурята или земетръса, а „в полъха на тихия вятър“. Според него това показва, че Бог не е Бог на крайностите, а на мира и правдата.
Архимандрит Стефан каза, че Църквата не е място за търсене на силни усещания, а за намиране на духовен мир, утеха и спасение. По думите му вярващите са призвани да бъдат носители на Божия мир и да следват „царския път“, без да изпадат в крайности.
Той подчерта още, че християните трябва да познават и Стария завет, тъй като животът на Свети пророк Илия е важна част от библейската история, а самият Христос и архангел Гавриил свидетелстват за неговото значение.
Архимандрит Стефан посочи, че освен със своята ревност към Божия закон, пророк Илия остава пример и с милосърдието си, припомняйки помощта му към вдовицата в Сарепта и възкресяването на нейния син. По думите му именно в това се разкрива Божията правда и милост.
В края на богослужението архимандрит Стефан отправи поздрав от името на Сливенския митрополит Арсений към духовенството, монашеското братство и миряните, като им пожела здраве, мир, благоденствие и Божие благословение.
Манастирът „Св. Пророк Илия“ в село Чинтулово (бившето Касъмово) е свързан с преданието за братята Илия и Димитър – овчари, живели по време на османското владичество, които приели мъченическа смърт, след като отказали да приемат исляма, съобщават от сайта на Сливенска митрополия.
Според преданието гробът им бил почитан както от българи, така и от турци, а с него били свързвани множество изцеления.
По молба на жителите на тогавашното село Касъмово на 15 април 1905 г. княз Фердинанд подписва указ, с който текето е преобразувано в параклис. На Илинден същата година Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата под името „Св. Пророк Илия“.
След смъртта на последните жени отшелнички манастирът постепенно запада и окончателно се руши около 1965 г. Възстановяването му започва през 1999 г. и продължава и днес. С благословението на Сливенския митрополит Арсений в обителта отново се извършват редовни богослужения, а храмът ежедневно посреща поклонници. На 25 март 2026 г. в обителта е извършено първото монашеско пострижение – на монаха Сава, с което е поставено началото на манастирско братство.
20.07.2026,
16:20
Литературна среща с писателката Ангелина Бакалова ще се проведе в Котел
20.07.2026,
12:15