Мария Касимова-Моасе започва нова книга, вдъхновена от образа на нейния баща

Писателката Мария Касимова - Моасе работи по нова книга, вдъхновена от образа на нейния баща. Пред БТА тя каза, че работното заглавие към момента е "Този, който", но допълни, че не е убедена, че ще остане.  
Авторката обяви за първи път работата по новата книга по време на творческа работилница в Бургас с участниците във второто издание на Международния младежки литературен фестивал "Приятелството - смисъл и спасение", в който участват 30 млади автори от двете страни, номинирани за финала в десетия литературен конкурс "Който спасява един човешки живот, спасява цяла вселена". По време на срещата и като част от предизвикателство към младите автори Касимова - Моасе показа своя черно-бяла снимка от детството, на която е заедно с баща си. 
"Загубих баща си, когато бях на 16 години, което е много рано. Цял живот го реконструирам през историите, които разказвам. През лятото започвам работа по книга, която ще разказва за съдбите на три жени, като общото между тях е един мъж. За едната той е син, за другата е любим, за третата е баща. Покрай тази обща червена нишка ще се разказват историите на трите жени. Както разбирате, прототипът е моят баща, а другите жени са баба ми и майка ми, както и персоната, която съм аз", разказа тя пред участниците. "Отдавна мисля за това. Ще е дълга работа и няма да е смешна", каза още писателката за БТА. В кратко интервю тя обясни, че планира през зимата да се премести със семейството си в Бургас и да се потопи изцяло в писането на новата книга. "Имах една година, която беше наситена с какво ли не. Преподавах в училище, водех семинари, правих моето шоу, пишех други неща и много се изморих, а сюжетите вече са набъбнали като подути сливици и ако не седна да пиша, ще експлодирам. Затова чакам момента, в който ще седна да пиша, с огромен кеф", каза още Касимова-Моасе. Тя поясни, че макар да е вдъхновена от образа и историята на нейния баща, разказът ще е съвременен, защото ще включва съвременния живот на нейните майка и баба. "Не ми се иска да го наричам автобиографичен, защото ще е по-скоро инспириран от тези истории, но ще има и много въображение и фикция", каза още писателката за БТА. Тя добави, че в днешно време хората много се притесняват до каква степен историята в дадена книга е истина и до колко не е. "Установих, че вече имаме проблем с преносното значение, имаме проблем с разбирането на художественото творчество и това какво означава. Може би защото хората са много лъгани в живота и искат да се знае - това случило ли се е или не е. И ако се е случило, сякаш има повече тежест за тях, а много от нещата не са се случили, а са вдъхновени от нещо", каза още писателката.