Медийни експерти, представители на журналистически организации и журналисти взеха участие в дискусия на СЕМ за редакционната независимост

Медийни експерти, представители на журналистически организации и журналисти обсъдиха необходимостта от по-голяма защита на редакционната независимост, прозрачност при управлението на медиите и по-активно участие на журналистическата общност в изработването на професионални стандарти по време дискусията на Съвета за електронни медии (СЕМ) днес, посветена на прилагането на редакционната независимост и прилагането на Европейския акт за свободата на медиите.
Председателят на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) Мария Черешева отбеляза, че организацията провежда регулярни проучвания за състоянието на журналистическата професия и настоя процесите в медиите да бъдат обсъждани открито. По думите ѝ журналистите често стават обект на атаки заради редакционната политика на медиите, в които работят, а една от идеите на АЕЖ е изработването на национален протокол за безопасност на журналистите по примера на други европейски държави.
Медийният експерт проф. Нели Огнянова отбеляза, че проблемът не се изчерпва с приемането на нови правила и законови текстове. Истинското предизвикателство е те да бъдат прилагани на практика, каза тя. Според нея Европейският акт за свободата на медиите съдържа механизми както за защита на журналистическия труд, така и за защита на самите медии. Огнянова представи и различни модели за гарантиране на редакционната независимост, използвани в държавите от Европейския съюз – чрез законодателни решения, действия на регулаторите и механизми за наблюдение и докладване.
Председателят на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова обърна внимание, че натискът върху журналистите кара част от тях да напускат професията. Тя посочи, че СБЖ настоява за сключване на колективни трудови договори в медиите, които да гарантират правата както на журналистите, така и на работодателите. По думите ѝ организацията вече е организирала няколко дискусии, посветени на Европейския акт за свободата на медиите, и развива школа за професионално майсторство за млади журналисти.
Доц. Светлана Божилова от Софийския университет отбеляза, че цензурата не се изразява единствено в забрана за публикуване, а и в лишаването на обществото от информация по значими теми. Според нея при транспонирането на европейските изисквания в българското законодателство е необходим прецизен подход. Божилова постави въпроси дали вътрешните правила на Би Ти Ви съответстват на Закона за радиото и телевизията и на Европейския акт за свободата на медиите и настоя СЕМ да организира публично изслушване на ръководството на телевизията. Тя призова и собствениците на „Би Ти Ви Медиа Груп“ да извършат независима проверка за съществуването на т.нар. „черни списъци“ за гости и да публикуват ясни правила за редакционните решения.
Ирина Недева от АЕЖ определи случая с журналиста Мартин Атанасов не като изолиран инцидент, а като повод да бъде поставен въпросът за системния вътрешен редакционен натиск. Тя посочи, че международните организации все по-често разглеждат този тип натиск наред с външните заплахи срещу журналистите. По думите ѝ обществените медии в България са изградили известна устойчивост срещу подобни влияния, докато частните медии се оказват по-уязвими.
Доц. Иво Инджов призова за по-голяма прозрачност при подготовката на промените в Закона за радиото и телевизията. Според него законът не урежда достатъчно ясно случаите, когато ръководството на медия упражнява необоснован натиск върху журналистите. Той отбеляза, че опасностите за журналистиката обикновено се разглеждат като външни, докато вътрешният натиск от страна на работодателите остава недостатъчно обсъждан.
Според гл. ас. Весислава Антонова, преподавател и член на Етичната комисия, няма абсолютно никакво съмнение, че редакционната независимост е в основата на свободната журналистика. „Съгласна съм, че медийната общност не е достатъчно консолидирана, за да обсъжда и да решава проблеми“, каза тя.
По думите на журналиста Александър Недев начинът, по който се разбра за казуса с отмяната на участието на гост в Би Ти Ви – чрез публикуването на вътрешен чат, е „зов за помощ от журналистите от Би Ти Ви“.
„Докато ние тук си говорим, може би някакви хора са подложени на натиск. Журналистите не могат сами да си защитават правата“, каза Жана Попова, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на СУ „Свети Климент Охридски“.
Журналистът Весела Кисьова отбеляза, че липсата на публично достъпни редакционни правила поставя въпроса на каква основа се вземат решенията в медиите. По думите ѝ българските нюзруми са силно йерархични структури, в които журналистите, противопоставящи се на ръководството, рискуват професионалното си развитие. Тя даде за пример случая с отстраняването на Мария Цънцарова от ефира на Би Ти Ви и отбеляза, че позоваването на вътрешни правила е трудно защитимо, ако тези правила не са публично известни.
Николина Димитрова, изпълнителен директор на Bloomberg TV, акцентира върху ролята на журналистическото образование. Според нея още в университетите трябва да се говори за редакционната независимост и професионалните стандарти. Като пример тя посочи вътрешните правила на международни медии като Bloomberg, които уреждат поведението на журналистите в социалните мрежи и забраняват използването на служебна информация за лична облага.
Ивелина Димитрова, член на Управителния съвет на Българската национална телевизия, посочи, че БНТ е актуализирала правилника за редакционната дейност, като е включила текстове от Европейския акт за свободата на медиите, касаещи редакционната независимост, защитата на журналистите и неразкриването на източници. „Управителният съвет не може да се намесва в редакционната дейност и редакционните решения на екипите“, подчерта тя.
Добрина Чешмеджиева, водеща в БНТ, посочи, че всеки журналистически екип сам решава кои са темите и събеседниците. „БНТ и БНР са под постоянно наблюдение и всеки може да разбере дали те са постъпили достатъчно плуралистично“, каза тя, като акцентира върху предстоящите президентски избори като особено изпитание за редакционната независимост на обществените медии.
Анна Танова, изпълнителен директор на АБРО, каза, че асоциацията разработва рамка за медиен плурализъм и редакционна независимост, като за целта е събрала добри практики от международни медии, сред които и БТА, и планира да представи готов текст до септември.
Дискусията се проведе във връзка с прилагането на Европейския акт за свободата на медиите след решение на регулатора от 16 юли. Според председателя на регулатора Габриела Наплатанова инициативата цели да събере представители на професионалната общност, академичните среди и журналистическите организации за обсъждане на стандартите за редакционна независимост и защитата ѝ от външно влияние.