Медийни изследователи предлагат обучението на журналисти у нас да включва и дисциплината "Литературна журналистика"

Обучението на журналисти в България да включва и дисциплината „Литературна журналистика“, която да учи студентите как да представят фактите и истината чрез силата и емоцията на въздействащия разказ – това предлагат медийните изследователи д-р Бисера Занкова и доц. д-р Иво Инджов, които са съавтори на книгата „Литературната журналистика в България: от соцочерка и пътеписа през „задочните репортажи“ до съвременната периферна документална проза“, съобщи доц. Инджов.
Монографията е била представена вчера по време на международния литературен фестивал в Русе, организиран от Международното дружество „Елиас Канети“.
Доц. Инджов обясни, че според д-р Занкова, която е и президент на фондацията „Медии 21“, литературната журналистика може да улови онова, което новините и традиционните репортажи често пропускат или представят по-сухо – човешкия глас, атмосферата, паметта.
Двамата медийни изследователи се надяват, че въвеждането на подобна дисциплина ще насърчи бъдещите журналисти да четат повече художествена литература, документална проза и сборници с репортажи.
„Макар съвременната дигитална среда, ориентирана към краткост, скорост и фрагментирано потребление на информация, да изглежда като естествен противник на литературната журналистика с нейните традиционно дълги форми, технологиите откриват и нови възможности за развитието ѝ. Разгърнатите мултимедийни разкази, които съчетават текст, фотографии, видео, звук, карти и графики, в някои съвременни изследвания се разглеждат като нова вълна в литературната журналистика“, споделя д-р Инджов.
Според него тези нововъведения могат да доближат жанра до младите потребители на дигитално медийно съдържание.
По думите му представянето на книгата в Дом Канети е дало възможност да бъдат откроени основните резултати от изследването, което предлага първия по рода си системен поглед към българската литературна журналистика. Развиваща се на границата между литературата и журналистиката, тя съчетава фактологичната достоверност с похватите на художествения разказ, като поставя в центъра човешките истории и тяхното въздействащо документално пресъздаване.
Доц. Инджов обясни още, че в книгата се подчертава как въпреки богатата традиция на документалното писане литературната журналистика в България днес остава периферно явление, представено от сравнително малък брой автори. Сред причините са комерсиализацията и ускореният ритъм на новинарските медии, ограниченото пространство за дълги журналистически форми, както и недостатъчната институционална и академична подкрепа за този тип творчество.