Местата на разговорите на БТА за 160 години Пенчо Славейков очертават духовните територии на България, които включват и Добруджа, каза при откриването на дискусията „Пенчо Славейков днес“ в Националния пресклуб на БТА в Добрич генералният директор на агенцията Кирил Вълчев. Той допълни, че Българската телеграфна агенция (БТА) организира тези разговори, посветени на поета и на българския модернизъм, в 33 национални пресклуба в страната.
Разговорите започнаха в Славейковата къща в родния му град Трявна на датата на раждане на поета – 27 април 1866 г. В дискусиите участват изследователи на литературата и на културата, учители и ученици, университетски преподаватели и студенти, писатели, журналисти, местни и национални лидери. Модератор на срещите е поетът, литературовед и литературен критик Йордан Ефтимов, който е бил пет пъти председател и още веднъж член на журито на Националната Славейкова награда за лирично стихотворение.
„С откриването в Добрич през 2021 г. на един от вече 46-те си национални пресклуба в България и извън нея БТА като национален информационен институт на България приобщи и този град към участие в общи смислени разговори като този, провокиран от 160-ата годишнина от рождението на Пенчо Славейков“, допълни още Вълчев и посочи, че принадлежността на Добрич към извечните духовни територии на българското се потвърждават и от един факт, свързан с Пенчо Славейков. „Макар да не открих Пенчо Славейков да е бил в Добрич или да е писал конкретно за този град, в Добрич има площад „Петко и Пенчо Славейкови“ – бащата и синът, събрани на добрички площад непосредствено до средното училище, което носи името на бащата.“
По думите на генералния директор на БТА връзката между Пенчо Славейков и добруджанския край може да се търси в стихотворението „По жътва“ за жетварите Неда и Стаменко и трагичната развръзка на един любовен облог сред летния зной на поле, от което е „Балкан далечен“, където „ни лъх не дъхва над полени…“ Това са образи, които силно се свързват с Добруджа, макар и да не е назована, а такива има и в още поне две стихотворения на Пенчо Славейков, посочи Вълчев. Той допълни и цитати от други произведения на Славейков, като „Над безкрайните полета...“ от стихосбирката „Сън за щастие“, което започва с „Над безкрайните полета тишина е и покой…“ „И следват класове, пладнешки зной и очакване на близката жътва. А в „Спря се орачът пред нивата златна…“ има натежали класове и благодарност към небето за тях“, каза още Кирил Вълчев.
Според Кирил Вълчев важен мост към Пенчо Славейков от Добрич е Дора Габе. „Родената в Добруджа поетеса публикува дебютната си стихосбирка „Теменуги“ през 1908 г. и навлиза в литературата чрез списание „Мисъл“ — изданието, около което Пенчо Славейков, д-р Кръстьо Кръстев, Яворов и Петко Тодоров изграждат българския литературен модернизъм. Така тя познава Пенчо Славейков лично и оставя два варианта на спомените си за него — първия през 1931 г., а по-късно преработен мемоарен текст, като си спомня музикални вечеринки, разходки в София и Княжево, срещи в Народната библиотека… „Моите спомени за Пенчо Славейков са откъслечни, бегли, но всеки момент от тях е ярко врязан в паметта ми“, пише Дора Габе. А съпругът ѝ, литературният историк Боян Пенев, прави академично изследване за Пенчо Славейков, в което го определя като свой „идол“, допълни генералният директор и посочи още, че търсим връзките на различни места в България с Пенчо Славейков не само в преки или косвени измерения като споменаване в стих, близост с местна личност или име на площад, а и изобщо чрез проявленията на модернизирането на българския народ. „Защото Пенчо Славейков е една от личностите, стоящи в основата не само на модерната българска литература, а и въобще на българския модернизъм. Затова в разговорите за него в различни градове става дума за проявленията там на развитието чрез модернизация в различни сфери, но и търсим отговор на големия въпрос какви са днешните измерения на това да бъдеш модерен“, каза Вълчев.
„Не е нужно да се доказва, че поетът е посещавал Добрич. По-съдържателно е да се покаже, че в епохата, когато Славейков модернизира българската литература, Добрич изгражда собствената си модерност. Защото модерността няма само художествени измерения, но се проявява и в градския живот“, каза още Вълчев.
Той даде и примери от добричките знаци на модерното през годините на активна творческа дейност на Пенчо Славейков. Един от примерите е градският парк „Св. Георги“ – един от най-старите обществени паркове в България, чиито първи дървета са засадени и първи алеи са прокарани още през 1867 г., когато Градският общински съвет на 14-хилядния град Хаджи-оглу Пазарджик (както се нарича до 1882 г. Добрич) избира място в махалата Карабоклука. От плановите архиви на града от 1890 г. ясно се вижда градската градина, която след Освобождението е оградена, за да се предпази от влизане на добитък, като входният портал се е заключвал, а когато се организирали градински увеселения, се е плащала и входна такса. Когато кметът на София Иван Хаджиенов през 1882 г. подема кампания за създаване на Борисовата градина, Добрич има вече градска градина с 15-годишна история. Като друг пример Вълчев посочи железопътното свързване в началото на XX век на Добрич с Варненското пристанище, което изобщо променя ритъма на живота в града – превозването на традиционно произвежданото жито вече се измерва не с дни и каруци, а с разписание, гара и влак.
„А разбирането за модерното у Пенчо Славейков е именно в едновременното приемане на напредъка в Европа и запазването на традиционното, което преобразява България“, каза още Кирил Вълчев.
Той свърза и днешната дискусия с празника Преображение Господне. „И понеже днес православна България отбелязва Преображение Господне, в което Христос се появил обгърнат от светлина пред трима от учениците Си – Петър и братята Яков и Йоан, е добре да напомним „Молитва“ на Пенчо Славейков с финалния образ на душата, отново запалена от Божия пламък и превърната в храм на истината:
„Пални отново в нея твоя плам –на истина да стане тя пак храм.“
Връзките между традиция и модерност, които водят до преобразяването с повече светлина сред вековна робска тъма на различни места в българските земи, ще бъдат част от съдържанието и на предстоящото декемврийско издание на списание ЛИК тази година, което ще бъде посветено на Пенчо Славейков и българския модернизъм и ще бъде отражение и на разговорите в пресклубовете на БТА“, допълни генералният директор на БТА.
Кирил Вълчев припомни, че първата инициатива на БТА от този тип беше поредицата от разговори „Алеко днес“, които се проведоха в пресклубовете на БТА в страната през 2023 г. по повод 160-годишнината от рождението на писателя. Ноемврийският брой на списание ЛИК на БТА през 2023 г. бе посветен на годишнината от рождението на Алеко Константинов.
„Така БТА запечата паметта за Алеко на живели през 2023 г. българи, които БТА канеше през цялата година на разговори за него в своите национални пресклубове в цяла България. Ще направи същото и през 2026 г., като покаже паметта у днешните българи за Пенчо Славейков като доказателство, че българите можем да почитаме своите духовни водачи не само веднъж-два пъти в годината на тяхното рождение или смърт, а с постоянна мисъл за това, което са ни оставили“, завърши Вълчев.