По време на провеждането на Международна конференция под надслов „Априлското въстание 1876 г. - път към свобода, парламентаризъм и държавност" в Панагюрище докладите си представиха учени и от цялата страна и гости от чужбина.
„Днес е Възкресение, преди 150 години и българският народ тръгна за възкресение и възкръсна от пепелта. След това възкресение на политическата карта на Европа се появи българската държава като политически субект", каза директорът на Историческия музей – Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов при откриването на събитието.
„За мен е искрена радост да бъда тук сред вас, защото това събитие е част от честването на годишнината от Априлското въстание. Държа да подчертая, че не трябва да разбираме честванията като празник, а като поклонение пред героизма", обърна се към присъстващите кметът на община Панагюрище Желязко Гагов.
Символично силно е, че наред с другите събития за отбелязване на 150 години от избухването на Априлското въстание, Панагюрище събира изследователи от всички краища на България, каза доц. д-р Надя Филипова, директор на Института за исторически изследвания към БАН.
Панагюрище възпитава в патриотизъм и стремеж към свобода, допълни началникът на Военната академия „Г. С. Раковски“ генерал-майор Стайко Прокопиев.
На откриването прозвуча поздравителен адрес от президента на Република България Илияна Йотова. Той беше прочетен от Ирина Ботева, главен уредник в Историческия музей - Панагюрище.
Проф. Пламен Митев, който бе и модератор на пленарното заседание в откриващия ден на събитието, представи доклад на тема „Диверсионните акции в тактиката на гюргевските апостоли“.
Проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет (ВТУ) „Св. св. Кирил и Методий“ изнесе доклад на тема „Българското въстание от 1876 година и Освобождението на България – създаването на новата българска държава“.
„Духът на времето през 1876 г.“ бе темата на доц. д-р Димитър Христов от БАН.
Директорът на дирекция „Национална картова и платежна схема" в „Борика“ Национална картова и платежна схема (НКПС) Стоилка Арсова изнесе доклад на тема: „Дигитализация на почерка на Райна Княгиня“.
Ролята на местните комитети беше представена от проф. д-р Пламен Павлов от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий" и Фондация „Васил Левски“.
Доц. д-р Атанас Шопов представи нови детайли за дейността на комитета в с. Мечка (днешно Оборище), а д-р Мария Деянова анализира възстановяването на Карловския революционен комитет в навечерието на бунта.
Търновският регион беше представен от проф. д-р Светла Атанасова и проф. д.и.н. Милко Палангурски, които проследяват еволюцията на търновските дейци от „революционен романтизъм“ към практическите нужди на бъдещата държавност.
Доклади за „бунтовната пролет“ в Севлиевския край и действията на Габровската чета бяха изнесени съответно от Ивета Миленова и гл. ас. д-р Богдан Андреев.
Дружественият живот ангажира българката в културно-просветна дейност, прави я обществено активна, а във времето на Априлското въстание съвсем логично измества фокуса ѝ към духовно и национално освобождение. Затова и женските дружества стават естествен съюзник на революционните комитети в подготовката на въстанието. Това каза доц. д-р Алека Стрезова.
Докторантът Владимир Брязов от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ разказа за Анна Предич, наричана още ловешката Райна Княгиня.
За ролята и страданията на Райна Попгеоргиева във въстанието – до канонизацията ѝ в националната история като Райна Княгиня разказа Катя Зографовa от Националния литературен музей (НЛМ) – София.
Гл. ас. д-р Мария Левкова-Мучинова изнесе доклад на тема: „Райна Княгиня в символиката на Българското възраждане“.
Гл. ас. д-р Ивета Рашева представи трите книги за Райна Княгиня по времето на социализма. Ирина Ботева от Историческия музей – Панагюрище разказа за панагюрската „Долна махала“ в Априлското въстание, където самата тя живее.
Райна Тотева от Средно училище „Сава Савов“ в град Пирдоп представи изследване върху ръкописния вестник „Тръба“ от 1872 г., който е ценно свидетелство за комуникацията в революционната мрежа преди Април 1876 г.
Д-р Симеон Цветков от Регионалния исторически музей във Велико Търново анализира спецификата на печата на Първи Търновски революционен окръг като инструмент за легитимация на комитетската дейност.
Асистент д-р Владимир Терзиев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ предложи нов прочит на спомените и документите на Христо Н. Даскалов, свързани с подготовката на Трети революционен окръг.
Журналистът и краевед Ани Саргавакян открои участието на представители на Българската православна църква в революционните комитети във Врачанско.
В рамките на научен анализ доц. д. н. Антоанета Кирилова от Института за исторически изследвания при БАН разглежда дипломатическите доклади на Найден Геров от пролетта на 1876 г., като акцентира върху противопоставянето между тезата за „мнимо въстание“ и реалните „дни на трагизъм“ в Четвърти революционен окръг.
Проф. д.и.н. Вера Бонева от Университета по библиотекознание и информационни технологии представи анализ на първата стихосбирка на Иван Вазов „Пряпорец и гусла“ като поетическо валидиране на революцията.
Д-р Иван Иванов от Пирдоп представи дописка за благотворителната дейност на английската аристократка лейди Емили Бофор Странгфорд във връзка с последиците от Априлското въстание, като отбеляза, че тази година се навършват 200 години от нейното рождение.
Д-р Веселина Антонова от Държавния архив – Русе представи изследване, посветено на паметта за Панайот Хитов, като го определи като авторитетен народен водач, главен стратег и непримирим бунтар.
Доц. д- р Пламен Божинов от Института за исторически изследвания към Българската академия на науките (БАН) постави началото на дискусията във втория ден на форума с анализ на неизяснените въпроси около външнополитическата защита на българските интереси след въстанието.
Перспективата на турската наука бе представена от д- р Дженгиз Йолджу от Университета „29 май“ – Истанбул, Република Турция. Ученият запозна присъстващите със съвременните тенденции в турската историография по отношение на „Българския въпрос“ в рамките на Османската империя, като подчерта развитието на изследователските методи през последните години.
Реакцията на балканските съседи бе представена от д-р Петрана Каменова от Националния исторически музей, която анализира отзвука на Априлското въстание в Гърция.
„Утвърждаването на историческата традиция за тържествено честване на въстанието е дълъг процес, белязан от значими събития по повод 50, 80 и 100-годишнината от подвига“, подчерта в доклада си Илия Дейков.
Светлана Мухова от Дирекцията на музеите в Копривщица насочи вниманието към визуалното наследство на Георги Бенковски.
Директорът на Историческия музей в Батак Теодора Пейчинова представи детайлен преглед към паметниците и паметните плочи в града.
Гл. ас. д-р Милена Георгиева от Регионалния исторически музей (РИМ) - Шумен представи документи за издирването на „шуменеца даскал Панайот” и „главатарите на бунта” от пролетта на 1876 година.
Д-р Петко Георгиев от Народната библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив анализира визуални материали и рисунки от архива на летописеца на Априлското въстание Христо Коев.
Д-р Диана Митева от Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР) – Пловдив открои участието на тайните революционни комитети в павликенския край.
Д-р Симеон Цветков и Виолин Калчев от Регионалния исторически музей – Велико Търново и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ представиха нови данни за пушкарството и ножарството в Панагюрище, свързани с Априлското въстание. В изложението си те посочиха, че изследването се основава на слабо познати интервюта, проведени през 60-те години на миналия век с наследници на оръжейници, работили през втората половина на 19-и век и изработвали оръжие за въстанието.
Уредникът от Историческия музей в Панагюрище Методи Навущанов направи сравнение между въоръжението на въстаниците и Османската армия в доклада си на тема „Оръжейната драма – за снаряжението и въоръжението на противоборстващите страни по време на Априлското въстание 1876 година“.
Доц. д-р Нелко Ненов от Военната академия „Г. С. Раковски“ в София представи доклад за българската дървена артилерия по време на Априлското въстание, като я определи като най-тежкото въоръжение на въстаниците.
Константин Панайотов от Националния център за нематериално културно наследство при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН представи доклад на тема фолклористични свидетелства за лица и събития от епохата на героичното време.
Събитието е част от програмата на Комитета за отбелязване на 150 години от Априлското въстание, сформиран от Българската академия на науките (БАН). Комитетът е създаден по инициатива на Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) и ръководството на БАН. Целта е да се отбележи подобаващо и на национално ниво годишнината от знаковото събитие от българската история, довело до извоюване на независимостта.